Не е случайна
тази инфантилност
на грозния пазар
на суетата.
Фанфари на
сергиена
сервилност.
Последствия от дара
на змията.
Последвалото
гонене от Рая.
За хапката.
На плътско наслаждение.
Преследване на
резенче от пая.
В забравено
духовно заточение.
Откакто го създаде
Бог Адам.
Средата се измества
центробежно.
Реброто е извадено.
Дотам,
че тлен със силикон
се преподрежда.
Не е прокоба.
Тази прокълнатост.
Да търсим по месарски
късче плът.
Което да изсмучем
осъзнато.
И всеки да си тъпче
своя път.
Но тази припозната
идентичност -
да ръфаме по кучешки
от брата,
завинаги вкопава
първобитност.
Юмручено набивана
в душата.
Останки от
нагризаната вяра.
Омешани с
човешките отпадъци.
Душевен глад ли?
Нищо! - На пазара
Адамови ребра
продават ябълки.
редакция - 27.03.2009
