Те са невинни, прости им,
о, Господи.
В тези фалшиви емоции
гнездят се
мисли за сринати мостове.
Те са машинни потоци.
Те са роботи. За тях
светогледът
се свежда до плюсове-минуси.
Теглят хомотите. Пулсът боботи
в ритъм на нулеви приноси.
Те не разпитват. Не търсят.
Спестяват. Да купят
от Теб намаление.
Колко ще искаш, за къшей
от хляба? С мухъл
и щипка презрение?
Те не очакват да бъдеш
насреща.
В свят на човешка наивност,
всичко, което
човекът усеща -
чиста първична сетивност.
Те са щастливо невинни,
о, Господи,
ти си отдавна забравен.
Трябват години светлинни за
космоси...
... в този свят, седем дни правен.
--
ноември, 2010
