С настъпващото утро,
в удавени надежди,
отново съм
роден като в кафез.
Закърпеното счупено
се спраска. Неизбежно.
Безпомощно,
болезнено...
В абсцес.
Затихващите вери,
мутирали безбожно,
във трупове
на мразени светци,
подтикват мародерски
да грабим до нищожно.
Безскрупулни,
доказани крадци.
Потъващите котви,
покълващи във жажда,
застиват.
Като дъх преди сълза.
Секунда... даже стотни…
И гърлените сажди
избухват
във пожари от тъга.
В настъпеното утре
самотен се събуждам,
с разкъсано от
белези сърце.
Изкъртеното вътре,
наронено от нужди,
започва като
болка… да расте.
--
06.06.2008
