Всяка крачка съхнещо безвремие
хладно стине
с мирис
на подметка.
Мрачно ежедневие.
Ще мине.
Тихо.
Като стих
на лист
от сметка.
Всеки милиметър към умиране
стърже
като зъби
недояли.
Време ли е? Няма ли пристигане?
Бързо!
Че сме
вечно
закъсняли.
Всяко неизречено "Довиждане"
тътне.
По погрешка
фамилиарно.
Няма вече клетвено "Обичам те".
Скършено
човешко.
Антикварно.
