На моето Его
Сбогуваме се,
скъпа моя същност.
Дойде часът.
За истинска раздяла.
Обичах те.
Със всичкото ти мръсно.
Но няма как.
От тебе станах ялов.
С теб oстанах
вакуумен излишък.
Екотът на
тръгващи си стъпки.
Сдавен
във зараждането писък.
Белег.
От изтръгнатите кръпки.
Кръпките,
които ти съшивах
с хладните целувки
суета.
С тебе, същност,
вътрешно изгнивах.
Бях умрял преди да се родя.
Бях една разпадна
криогенност.
Някогашен
оазисен проект.
С теб израснах в глад.
За малко ценност.
Глад за малко обич
без дефект.
Бях една измислена лъжа.
Уж живеех.
Всъщност вегетирах.
Пъклено пълзях
към „любовта”.
Впивах се до смърт.
Паразитирах.
Сам оставам, мое Его.
Сбогом!
Гниещото пъпли.
И нараства.
Исках да съм с тебе.
Но не мога...
Да продължа.
Че кръпките се спраскват.
--
05.05.2008
