вдъхновено от "Когато свири пианист" на Ясен Крумов (henryoliver)
Ти знаеш ли какво е?
Да се диплиш?
Със плача на лъка
обезстрелен?
Със влачещите
мъките ти ритми?
Втъкани в лунен
струнен
реквием?
Цигулката в ръцете
на жена
е нежен плет
от стихове без рима.
Със струни режещи.
Като коса.
Когато Смърт
душата ти ще взима.
А знаеш ли какво е то?
Сълза?
В очи на цигуларка...
Непосилно!
Хармонията влива се
в сърца.
Акордно във минор
разпердушинва.
Сълза на цигуларка.
Толкоз болка…
От стържещият лък.
Обезстрелен.
Разтвореният в нея
болен солник
измива целия свят.
Обезвкусен.
Сълза на цигуларка...
Сълземузика.
И сивото се пука
в дъждозима.
Сълзата, струнопарещо
изтръгната,
пълзи по тетивата
тъжесвирно.
Да плаче цигуларка.
Катаклизмено.
През призмата на
своята харизма...
Сълзите на артист -
почти усмихната.
Тя нежно ниже болка
в струнни низове.
И плачът на цигулката.
Божествено.
Измива мрака в нашите души.
Когато плаче музика...
Естествено...
Ще спрем. За обич.
Даже да боли.
--
26.12.2007