×
Меню

Сълза на цигуларка

 
вдъхновено от "Когато свири пианист" на Ясен Крумов (henryoliver)
 
Ти знаеш ли какво е?
Да се диплиш?
Със плача на лъка
обезстрелен?
Със влачещите
мъките ти ритми?
Втъкани в лунен
струнен
реквием?
Цигулката в ръцете
на жена
е нежен плет
от стихове без рима.
Със струни режещи.
Като коса.
Когато Смърт
душата ти ще взима.
А знаеш ли какво е то?
Сълза?
В очи на цигуларка...
Непосилно!
Хармонията влива се
в сърца.
Акордно във минор
разпердушинва.
Сълза на цигуларка.
Толкоз болка…
От стържещият лък.
Обезстрелен.
Разтвореният в нея
болен солник
измива целия свят.
Обезвкусен.
Сълза на цигуларка...
Сълземузика.
И сивото се пука
в дъждозима.
Сълзата, струнопарещо
изтръгната,
пълзи по тетивата
тъжесвирно.
Да плаче цигуларка.
Катаклизмено.
През призмата на
своята харизма...
Сълзите на артист -
почти усмихната.
Тя нежно ниже болка
в струнни низове.
И плачът на цигулката.
Божествено.
Измива мрака в нашите души.
Когато плаче музика...
Естествено...
Ще спрем. За обич.
Даже да боли.
 
--
26.12.2007