Не те поисках.
Ти сама дойде.
Нетърсена, невикана, неканена.
Изпи ме. Като сутрешно кафе
без бъдеще - утайка не остана.
Дойде сама.
А аз не възразих.
Че обичта ти ме убива ускорено.
Разтвори в мене своя седатив.
Остави да попивам. И зачевам.
Дойде при мене.
Търсеше Любов.
За кацане, след дългия си полет.
Намери ме. И сви ме във гнездо.
И всеки ден вързопи... със аборти.
Не ги желаех.
В твоите кувьози
ги кърмеше с изпитото от мене.
Не знаех как да спра. Да бъда този.
Пожертваният в обредно мъчение.
Не те желаех.
Ти сама дойде.
Заби във мен десетки тирбушони...
Отвори ме. Изпи ме. Без мезе.
Отложи смърт във мен.
И ме прогони.
Сега се лутам.
Тяло без душа.
И зимата ме дави със студа си.
Издирвам да се сгуша. В чифт крака.
И там да се отложа... в безприсъствие...
редактирано на 15.12.2008
