Реквием за един сълзлив дъжд
Нежен букет от цветенца разлистени.
Късаш листенца, катО за “Обича ме?”
Скрежът первазно се стапя до мръсно.
Ръсени празни, сълзите възкръснаха.
Трупа се прах. Не разбрах. Ти сполучи ли?
Чувствата кухи да спуснеш в капчуците.
Сдухващо сухи, начупени спомени.
Някога розови. Вече оглозгани.
Тъй се запушихме. Без отводняване.
Гурели трупахме. Лесно се нямахме.
Някога знаехме как да обичаме.
Нявга валяхме. Сега се оттичаме…
