Вече...(те)...че...(не)...че...(те)...
Вече сме далече
oт надеждите си.
Вече всички
пътища са минати.
С вечните стремежи
ежедневно
да сме себе си,
останахме
потребни,
но фалшиви.
Вече сме годежни
недомислици.
Вече сме
във есенно
окапване.
Беше ни естествено...
И истинско.
Вече е обречено
забравено.
Вече се
усмихваме
болезнено.
Вече се наказваме
в затишие.
Често
претендираме
полезност,
а неуспешно,
безоргазмено
обичаме.
Вече сме прилежно
доограбени.
Течове отглеждаме
в очите си.
Вече сме
във Ада...
...Безцелно преподреждане,
в което
се развеждаме
с мечтите си.
