***
Странен е светът, погледнат наобратно
Странен е и хорският стремеж към необятното
Плачеме за миналото, сякаш ще се върне
Храчим по погиналото. Страх ни е от мъртвото.
Празен е човекът, когато няма обич.
КАзани завети закърняват. Като болест.
Търсиме числители за всяко общо кратно
Вием се в безсмислие житейско-кръговратно.
Странен е светът, погледнат наобратно
Странен е и погледът, видян от огледалото.
Тъжен е животът, потапян във безсмисленост
Бием се без поводи. До самоубийственост
27.02.2008
--
***
Напразно опънати паяжини.
А ти си мислеше, че съм муха.
Капризите съхнат по краищата
На търпението ми.
Наронено… троха подир троха.
Напразни мечти. Шаячно-непрозрачни.
А ти си мислеше…
Че откровението, че те обичам
е лъжа.
27.02.2008
--
***
Ти си толкова твърда глава.
Колкото само дъбова бъчва
Може да побере.
Но пак се чувствам, сякаш ти се наситих.
И моторно безмълвни слова.
Колкото само да се измъчване.
Обичам те колкото две,
но пак се чувствам, сякаш не липсваш.
27.02.2008
--
***
Не съм ти даденост.
А съм проклятие.
Една разпаднатост.
На пет
Възприятия.
Не съм ти
Имане.
А съм отнето.
Едно изливане.
На кръв в клозета.
04.12.2008
--
***
Той беше прокълнат.
Да не изпитва…
Без сълзи. Без конвулсии.
Без болка.
Той бе признат.
Да знае да не иска.
И кълчеше мечтите си.
За роля.
За ролята на вечния поет.
Със истини.
Без образна
лъжовност.
И търсеше във строя
своя ред.
Във строя без емоции.
Своя стойност.
Той беше прокълнат
Да не споделя.
Без чувства. Без любов.
И отговорност.
Но бе инат.
И често тихо стреляше.
Изкуствено изстрелваше
престореност.
Те никога не знаеха.
Защото...
Не виждаха.
Но вечно ръкопляскаха.
И той нехаеше.
Като робот.
Убиваше
без усет за
нещастие.
Той беше прокълнат.
Да не изпитва.
Човешки чувства.
Болка.
И емоции.
Един поет. В опушен,
мръсен град.
Един човек.
Поклонник на
Чайковски.
Той бореше да
вреже своя дял.
В стената на без образна
любов.
За някой беше просто идеал.
Ново производство
на робот.
Без чувства. Без обичане.
Без обич.
Без болка. Без тъга.
И без привързаност.
Изкуството. На Линч.
Но не престорено.
...
...безпомощно денят
започва с бързане.
09.09.2008
--
***
Със всяка прашинка
душа...
която се отлюспва
безвъзвратно ...
се сипят вечно пясъци
в стъкла
Изстинали
от мъртва необятност.
А правим се, че търсим
свобода.
Но само
си поставяме вериги.
Измамени с реклами
за крила
присаждаме
любовните
талиги.
Ти помниш ли,
когато бяхме млади?
И розите с прозрачни
похлупаци?
когато се любяхме
без пощада
А бяхме недораснали
хлапаци?
А бяхме
недопаднали звезди.
И дирите ни
светеха в небето.
докато си
наслагвахме вини
и скоби за
въздържане
детето.
Децата.. те са
нещо като нас.
Когато светехме
без
...
10.09.2008
---
Тъпоъгълник
Тривиалните звуци.
на тъпоъгълник.
Зад който прозират
комплекси.
от явни и скрити
дефекти.
Или липса на секс.
Кеф ти.
13.11.2008
--
***
Дефицитно
ти е.
И празно.
Сякаш няма
насита.
Неприличен
казус.
Недоизпразнено.
Като в
препиване.
С мастика.
И няколко
думи.
Неказани.
Напразно
протрити
копита.
И вътре...
Някак си
празнично.
То - като
гибел.
Не пита.
13.11.2008
--
***
Проклевам те
докато ме четеш
да гълташ болка с всяко
сухо вдишване.
И колкото
да кашляш и ревеш,
позорно да се
давиш между сричките.
Проклевам те
докато ме четеш
и търсиш безнасладно
отрицание.
Да се разлагаш.
Докато умреш
От хилядите
жилещи страдания.
08.08.2008
--
Щепсел за сън
Не е поличба, а призвание
изкуството да бъдеш бог.
Не е проситба, а желание
Да дишаш въздух в този смог.
Не е съдба това развитие
на сенки, зидани в бетон.
Не любовта е под прикритие
на изродения нагон.
Не са звездите подредени
И набедиха ги за хаос.
Не се родихме оребрени -
за деви-Еви няма жалост.
Не съм единствен, но съм сам
със стона на вселенски плач.
Насън убийство не е срам -
присъдата е без палач.
Не е поличба, а призвание,
импулса да разпънеш бог.
Не е проситба, а желание
Да търся обич, вместо ток.
03.03.2008
--
Ерес
Откърмен съм със мъртво мляко.
Мътно.
Разкъсаните пъзели живот.
Трудно е по пътя ми.
И стръмно.
Безкръвното сърце в един робот.
Откърмен съм от бърза кучка.
Мръзна.
Отвърнат от безсмъртието на бог.
Навъсените стъпки
в мен се спъват...
В търсене на кръст... и на пастрок.
05.05.2008
--
Взлом
Кършене.
Тършуване из камери.
Сърдечни.
Мръсно е.
Студено е. От камъните.
Вечно.
Тупкане.
Във скобено обхващане.
От броня.
Вмъкване.
Амурено стре-лазене.
Агония.
6.06.2008
--
***
Намразих се, любов.
Сега разбра ли?
Не можеш да ме
имаш
като взимане.
А пазех се, любов,
така се бранех...
Че още се превивам
изпод щитове.
Намразих се, любов,
а ти твърдеше,
че винаги ще бъдем
хармонични.
Изпразних се, любов.
И ме болеше.
Изстинах от несбъднати
"Обичам..."
07.07.2008
--
***
Харесвам миризма
на климактериум
поръсен прекалено с
неподдържане.
И бесно-арогантната
истерия
типична дърта
женска
невъздържаност.
Харесвам миризмата
на комплекси
от ялово престъргване
на клитор.
И често зле прикритата
депресия,
че твойта щерка
също дава сфинктер.
08.08.2008
--
***
Той беше прокълнат.
Да не изпитва…
Без сълзи. Без конвулсии.
Без болка.
Той бе признат.
Да знае да не иска.
И кълчеше мечтите си.
За роля.
За ролята на вечния поет.
Със истини.
Без образна
лъжовност.
И търсеше във строя
своя ред.
Във строя без емоции.
Своя стойност.
Той беше прокълнат
Да не споделя.
Без чувства. Без любов.
И отговорност.
Но бе инат.
И често тихо стреляше.
Изкуствено изстрелваше
престореност.
Те никога не знаеха.
Защото...
Не виждаха.
Но вечно ръкопляскаха.
И той нехаеше.
Като робот.
Убиваше
без усет за
нещастие.
Той беше прокълнат.
Да не изпитва.
Човешки чувства.
Болка.
И емоции.
Един поет. В опушен,
мръсен град.
Един човек.
Поклонник на
Чайковски.
Той бореше да
вреже своя дял.
В стената на без образна
любов.
За някой беше просто идеал.
Ново производство
на робот.
Без чувства. Без обичане.
Без обич.
Без болка. Без тъга.
И без привързаност.
Изкуството. На Линч.
Но не престорено.
...
...безпомощно денят
започва с бързане.
09.09.2008
--
