***
Отново с тебе сме в тон
Но пък все така няма значение
Откъсвам стон
С гигантски тежка
Въздишка на презрение
Към липсата на всякакъв резон
Безсилието ми в търсене
На смислено опровержение
Че отново с тебе сме във тон
А все така е без значение
--
***
Аз съм огнена стихия
Разгневена
Ти си ромонът
В безкрайната вода
Аз съм птица без криле,
до смърт ранена...
ти си крясъкът на
глад за кръв
в нощта.
--
***
Целувката ти ми се отразява добре
Дори да е само по бузките
Усмивката ти осветява моето лице
Добре съм си лъснал обувките
Отразяваш ли стрелите на Амор
С красотата и финеса на пантера?
Стихоплетсвам, със перо на аматьор
Вперил втренчен взор в една химера
Че целувката ми ти се отразява добре
Макар и да е само от екрана
Навред изниква твоето лице
Но в огледалото те няма...
--
***
Буренце мое
Обичам та нежно
От тебе искам да пия
Ша та отворя, излея и
отново забия
чепчето, крепещо
нашата връзка.
Буре, от обич
сърцето ми се пръска.
Буренце, мое
Обичам та мазно
Само не ставай
Неизконсумирано празно
Веднага готов съм
Пълнеж да налея
Буренце, мило,
Ти бог, боб и фея
--
***
Момичето
с червената коса
Влизаш и си сядаш
без усмивка
Доброто утро
Със кафе в ръка
И до обяд
Не ставаш за почивка
Момичето
с червената коса
ти няма да
злословиш
до ушите ми,
а кротко ще ми подадеш ръка,
докато с друга
сочиш към мечтите ми
Момичето
с червената коса
ставаш и излизаш
без довиждане
кои черти на моята творба
предвиждаш
да обсъждаш
без възбуждане?
--
***
Ти си дива орхидея
Аз ще бъда пеперуда
Ти си като горска фея
Аз се вия до полуда
Връз снагата ти нагоре
И желанията ми тленни са
Ти си дива орхидея
Аз съм ръфаща гъсеница
--
***
Момичето
с червената коса
Влизаш и си сядаш
без усмивка
Доброто утро
Със кафе в ръка
И до обяд
Не ставаш за почивка
Момичето
с червената коса
ти няма да
злословиш
до ушите ми,
а кротко ще ми подадеш ръка,
докато с друга
сочиш към мечтите ми
Момичето
с червената коса
ставаш и излизаш
без довиждане
кои черти на моята творба
предвиждаш
да обсъждаш
без възбуждане?
--
***
Често си словесно притеснена
Не е лесно
Плесен
Пепел
Песък
Плевел
Песен пее чичопей
Престъпление непрестанно
мъка сее.
Въглен тлее
Без да свети
Без да грей
--
***
Реално всичко ли се слива толкоз бистро
а ти, отлично пасваща със всичко
банално е, но питам, ти дали си истинска?
А аз се правя, че ще правя белетристика????
Разкъсвам кухо семе на разврата.
Целунах, повтори́ го, аромата
със който всичко есенно е пролет
без който птича песен глъхне
в сетен полет
27.09.2007
--
мириша на шейсе годишна вишна
Излишната, безлична в твоя двор
Усмихваш се, макар и със въздишка
И пращаш мимолетен сетен взор
Ех, пролет, кратка си, но романтична
Стоварен връз стеблото ми топор
***
Днес не съм ти интересен
Дали защото съм ти лесен?
--
Послеслов
Послесловите.
Дали не са излишни?
Оковите.
На болно несподеляне.
Какво не те?
Защото не обичам.
И толкоз.
Договорено разделяне.
И после
Послесловите.
Излишни.
Без броните сме
Движещи мишени.
Подковите си тичат.
Със веригите.
Аморно сърцеливо
Изморени.
--
***
Жената в нашия град.
Каза, че е уморена.
А аз мислех за содомски разврат.
Антената на две строшена.
Колите са жълти. Предимно.
Не можеш да ги риташ.
Или да ги бъзикаш.
Без бакшиш.
Не ме возят, докъдето съм стигнал.
Защото не съм искал.
За което си плащам.
Без бакшиш.
Така съм свикнал.
Глътка внимание.
Намирисва на джин.
Осъзнаване. Желание.
Изписква. Не един.
Подвивам си опашката.
Все пак се забавлявам.
Поглед с маламашката.
Прозявам се.
Съжалявам.
Но продължавам.
Стари приятели.
Недобарали и недоклатили.
Боже, красива е!
Както всякога!
Пфу! От джина е!
Разля се по полата.
И краката.
Не от любов.
Радваше се , но не повече.
Прощаваш ли?
Опръскай ме
С водата.
Свещена
--
Днес съм трезвен
(Дресирахте ме)
Действително полезен
Депресирахте ме.
Очите ми са сини
Като атмосфера
Без облаци
Без радост
И без вера.
Днеска съм добър
(Дресирахте ме)
с молив вместо със сатър
клонирахте ме
Преди ме харесвахте
И даже ме разбирахте
Уж с любов се нанесохте
но само ме спирахте
--
***
Дървета разпилени по полята
Със клоните от спомени прекършени
Кората по стеблата изкорубена
Над тях със писък тръгват си ятата
И лятна страст във есен е погубена
Дъждът отмива сълзи неизбършени
Листата разпилени по земята
Със багрите на спомени уронени
И всеки път проплакват с тихо хрускане
С “природно животворните”, краката
Стебла срамотни, с клоните разголени
Самотни дири, като след напускане...
--
***
Отново тръгвам сам.
Добър вечер, господине!
Какво ще желаете?
Отново съм изстинал.
За подарък ли го искате?
За мъж, или жена?
Отново деградирам.
Отново ще руша.
Това е с намаление.
А т’ва се търси много.
В сумрачно опиянение
Това е с наш’то лого
Желаете да пробвате?
В безкрайно хладодневие
Усмихвам те наново,
Елате!
Красота
Дали е тая?
Все ви е...
--
***
Неимана любов
Любов обречена
Разстреляно сърце
С откос картечен
Неискана любов
Любов насилствена
Преплетени ръце
Във грях съблечен
Неистинска любов
Любов използвана
Изстиващи очи
Във болка огнена
--
***
Запали цигара
Всмукни
И вдишай дълбоко
Фината материя
Усещаш
Как полепват
Частиците
по трахеята
като сажди
в кюнец
непринудено
заклинен
в дробовете ти
И вдишай дълбоко
Защото нередно е
Всичко, което
Се случва
Защото
Не е под твоя
Божествен контрол
Синкава фина
токсична
Материя
Разлива се
Бавно
Из целия ти ствол
Ти непринудено
Всмукваш наново
И издишаш
Болка
Наравно
С комплекси
Че си родена
Да останеш
Смазана
От живота
Стара мома
--
***
истина ли толкова го искаш -
да те обичам
точно сякаш съм ти бившия?
Не мога.
И да исках. А разбираш...
Че просто няма как.
И сме различни.
Нима! Наистина ли го желаеш?
Да ме обяздиш с поводи на
своето минало
Със секната любов да оседлаеш
сегашното...
Да спъваш във погинало...
--
***
Непрактично претруфени
Синтетично препудрени
Със усмивки изкуствени
Опаковки безчувствени
Непрактично претруфени
Нетактично използвани
Спорадично целувани
Неприлично разголвани
Непрактично претруфени
Симетрично подреждани
Прагматично изсмуквани
И системно прецеждани
--
***
Няма да се събудиш от целувката ми
Нито от тихия ми шепот в ухото си
няма да се разсъниш от усмивката ми
или от аромата на моята любов
Но пък се надявам
Да се събудиш с усмивката си
Красива и нежна, в хармония с шепота ми
Вплетена в обич, в меки, нежни длани
Ароматен килим от цветове разстлани
--
***
Килим
Килим от пръсти преплетени
Килим от любовни мечти
Килим от щастливи погледи
Килими от слети снаги
Килим от красиви желания
Килим от цветя цъфнали
Килими от дъхави пролети
Килим от сърца стъпкани
--
Поглеждам зад себе си –
Отломки от душа
Догарящи
Поглеждам отново
Пред себе си
Огромно празно
Паст
разтварящо
и погълващо
последни...
Погледнах,
отломки от душа
--
***
Времето
никога не лекува.
То може само да зараства.
Понякога накриво,
понякога не пасва.
Дали ще си щастлива?
На никой не е ясно,
но времето си идва
и отива
неподвластно.
--
Прииска ми се да те имам, да
Безсилни сме в мечтите си
Безсмислени
наплисках си очите със вода
и рукнаха сълзите ми неискрени
Ех, искам да те имам, да
Поне за еднократна употреба
Пропита
С недомисленост мечта
И огледалото отново тъжно гледа
Да, искам да те имам
В ежедневието си
Предимно в тишината
На нощта
Лекомислието ми
стимулира плевели
да сеят смърт в любовната леха
19.09.2007
--
***
Разтварям се
във тебе
като кубче лед
в питието ти
Разтичам се
по тебе
като сладолед
в ръцете ти
Разпадам се
безвредно
Като захарче
в кафето ти
Прихващам се
за теб
с кристали ледни
по сърцето ти
--
