***
Изпитвам носталгия
Към нередовната ти перисталтика
Към запеченото ти черво
И към вечно сбръчканото ти чело
Изпитвам носталгия
Към вродената ти копрофагия
Когато алтруистично ще поканиш
Любим човек и него да нахраниш
Изпитвам носталгия
Към изкуствената ти летаргия
Към илюзорното ти изтощение
И позьорското ти извинение
Изпитвам носталгия
Към оня, твоя поглед, благия
Със който любовта си ще откажеш
И розов блян с кафяв тен ще замажеш
Изпитвам носталгия
Към утехата, че ти разбрала си я
Мечтата твоя да преброждаш
Нощта сама сърца да убождаш
Изпитвам носталгия
Към твърде долната ти мания
Все да намираш оправдания
За прегазените обещания
07.02.2006
--
(Самооценка на състоянието)
Съжалявам, но няма да падна
На нивото на плява, за която си гладна
Съжалявам, но толкоз ми спадна
Мерака да храня твойта паст безпощадна
Съжалявам, но как в радостта си да пламна
Когато ми даваш само депресия хладна
Но, скъпа, не разполагам и с воля грамадна
Безспирно да утолявам, всеки път, щом си жадна
(Оценка на влиянието)
Съжалявам, съкровище, твърде си алчна
За това, което даваш – празнотата прозрачна
Съжалявам, любов бивша, няма да сгазя
Честта си, макар красота си, но празна
Съжалявам, чудовище, няма да стана
Самотният воин, гонещ гарги в бостана
(Диагноза въз основа разстоянието)
Съжалявам, оставяш ми рана проказна
Забравям ли лесно какво е да си омразна?
Съжалявам, нахлула си в моята пазва
Като тения, която по-навътре полазва
Съжалявам, покри ми сърцето със язви
Излекувай ме първо, а после приказвай...
07.02.2006
--
***
Подхвърляш ми кръст
А не е васильовден, нито аз съм Христос
Зариваш мъжът във мене с пръст
И ми поставяш епитафия “Тоз”
Но…
И в най-безпощадния метеж
Не очаквай да скърша снага
Някой ден може да разбереш
Но не ме натоварвай сега
С кръстове, пръстени, тъстове и мръсотии
А бяхме уж всички свободни родени
Късове ръфаш със стръв, до карантии
Ядеш и избягваш, че настъпват хиени
Но…
И в най-вихровият вертеп
Не очаквай да падна сломен
Аз не искам нищо от теб
Не желай и ти нищо от мен...
--
***
Загивам, изстивам, загнивам
Усмихнат, че спирам да взимам
Усилено в гроб се заривам
И вечно спокойствие ще имам
Безконечният сън си заспивам
Застивам фалшиво ухилен
Почти като жив съм гримиран
Не исках да бъда кремиран
Защо сам в пороя проливен
На бряг на покоя да спирам
Ще плувам, дори ще разливам
Сълзите си и ще мутирам
Със плаваща сянка се сливам
Но давя се с чест, не унивам
Саркофага прозрачен постилам
И с рибите в хлад ще преспивам
--
***
Крилца късаш
Перца кълцаш
Сърца ръфаш
А после кълцаш
Петна лъскаш
Крака стъпкваш
С уста съскаш
Честта ми сгъваш
Сама тръгваш
В дълбочина ръгаш
В жарта тъпчеш
Любовта кълчиш
Ръка търсиш
Перца кълцаш
Сърца ръфаш
И после хълцаш...
--
***
Сърцето в съсиреци
Небето във пушеци
Детето убиваш ли?
Което не слуша?
Сърцето във язви
Небето – във прилепи
Детето опазвай
Че идат красивите
Жените – прекрасни
Жестоко угрижени
Дечицата раснат
По-ниско да стрижем ли?
--
***
Ти си божия благодат
Но аз те виждам като ад
А ти си ангелче от рая
Пък аз безкрило, голо те желая
Ти облече се, усмихната
Разпери криле, отлетя надалеч
И притече се, липсата
От секирата
Със която да продължа
Свойта сеч...
--
***
Е... сполучи!
Не те желая вече
Обидно е, че цял живот
За това ме дресираше
Вече съм твойта порода
Обучаван с години мъчения
Хибридът на мъж
Без желание за секс
Изливам ти дъжд
Без основание за лек
Крещя и рева
А ти не ме чуваш
И после възкликваш:
”Ти луд ли си бе!”
Консумираш ме хладно
А когато те искам
Се усмихваш безплатно
И се сещаш, че толкова
Много приятно
Е всичко, когато
Се обърнеш на другата страна
Съкровище златно
Чудовище блатно...
Сполучи!
--
***
Мразя ви! Мразя ви!
Мразя и себе си!
Че не мога! Не искам!
Не издържам,
А требе си!
Мразя ви! Мразя...
Ненавиждам и себе си
Че завиждам, че искам
Да ви задържам
В потребности...
Безумно ви мразя
А мразя и себе си
Безшумно се давя
С грация плават си
Лебеди...
--
КОН(с)КУР(с)НО ((пру)ж)УРИ(нира)
Стигат ли ви хонорарите
За таскитата оттук до гарите?
За пресипването от похвалите
И отвикването от бокалите?
Или са само недостатъчни
За мотивация щедро да не грабите
Импровизациите на смешно младите
Идеи ведри от номадите
В земите на талантите с наградите
Където опитни сте, като старите
Със криви, мръсни нокти мило галите
С усмивки пъстри се проваляте
И няма да рушите сградите
Затворнически-соц., в които страдате
Където друсате се и припадате
И после пак оценки ще раздавате
И спирт не спирайте да пропилявате
С изстиващ грип таланти заразявайте
Културно-трегерни се въобразявайте
Умирайте сами, не замърсявайте...
--
Идеалистична антисексистка
Нещо страните ти не руменеят?
Да не страдаш от аменорея?
Или ми носиш просто гонорея?
Не се черви като мома
Че зная те каква си фея
Но нямам нужда да излея
Връз теб очернящи слова
А ти, мили, мислиш, че много красив ли си?
От катрана във дроба прояден тъй сив ли си?
Или със сифилис ли си?
Не гледай, сякаш без вина
За душата ми почистващ абразив ли си?
Или месията за всички услужлив ли си?
Божественият лед в аперитив ли си?
Че ме охлаждаш като тяло след смъртта?
О, не, но сякаш ти си
Дъгата пъстроцветна, в черно-бяло
Плачът на дете, сподавен под одеало
Мрачното небе дъждовно, но не изваляло
Дори да нямаш право, ей, прости си
Че си като никога немито изтривало
Като козина на куче недояло
Безгласно вече виеш на умряло...
Млъкни! Млъкни, ужасен демон
Не действаш като речен ромон
Нито като далечен спомен
За детството във щастие и мечти
Бръкни си в душата, извади
Онази, ръбестата песъчинка,
Бъзикаща онази драскотинка
Която те подтиква да си брънка
В оковите на днешните жени
Съкровище, изпълваш ме със патос!
Чудовище си, с мъжкия си статус!
Любовнице, желая да те обкрача
Отново не, ти сам си си палача!
Отровна си, а виждам, че желаеш ме!
Основното е да дишаш и да казваш НЕ!
Това ли е жената в меланхолия?
Или единствено ако е с клаустрофобия
Че може да бъде полезна
Поне веднъж
Проявявайки воля железна
Дори за мъж?
Това мечтаната за мъжки слух симфония
Видя, хареса, дири и зароби я
За тебе тя е само маса тленна
В която да се ровиш за блага
Разкарай се, с мечтата извратена
Да имаш мен, самотната жена
--
Малка нощна пластика
Ти си малка
Но твърде сластно гледаща
Аз съм скалпел
В ръка опасно трепереща
Ти си малка
Видяла си орли в небето
Аз съм скалпел
Проправящ усмивка в лицето
Ти си малка
И искаш да привличаш погледи
Аз съм скалпел
И вече ще ми викаш “Бога ми”
Ти си малка
И вече се обличаш пищно
Аз съм скалпел
Корекции ти нанасям хищно
Ти си малка
Но вече таиш тиха злоба
Аз съм скалпел
Изрязвам живот от утроба
Ти си малката
Жертвата на суетата
Аз съм скалпел
И режа без жалост гърдата
Уж бе малка
Но за любов вече дорасна
Аз съм скалпел
И точно довършвам бай-паса
--
Кучка
Личи ти, че си кучка, дето знае как да лае
Когато зад оградата е глутницата мъжка
Личи си, че си кучка дето знае как ухае
Кренвирш за награда, когато си послушна
Личи ти, че си кучка, дето знае да обладае
Природата на песа, когато те подуши
Личи ти, че си кучка, дето знае да дълбае
Със зъби в сърцето, до тебе коет’ се сгуши
Личи ти, че си кучка, дето знае к’во желае
Дори мечта прикрита да е, тя ще ти се сбъдне
Личи ти, че си кучка дето знае колко краен
Е всеки похотливец, пред теб когато тръпне
Личи ти, че си кучка дето знае да скатае
Кокалът на ближния, когато се налага
Личи ти че си кучка дето знае да разкатае
Честта на всеки дръзнал, на тебе да посяга
Личи ти, че си кучка, дето знае как да бае
На пътникът залутан, позвъннал ти на прага
Личи ти, че си кучка, дето знае как да омае
Търсещият кучка, до която да си ляга
--
***
Доза любов
И после блудни отново
Розов обков
На твърде блудкаво слово
Облаци диплени
Сиви, зли небосводи
Обич измислена
Стига нови породи
Заедно во веки
Гърло, буца оловна
Крайно празен е всеки
След страстта си греховна
12.08.2006
--
***
Загивам, изстивам, загнивам
Усмихнат, че спирам да взимам
Усилено в гроб се заривам
И вечно спокойствие ще имам
Безконечният сън си заспивам
Застивам фалшиво ухилен
Почти като жив съм гримиран
Не исках да бъда кремиран
Защо сам в пороя проливен
На бряг на покоя да спирам
Ще плувам, дори ще разливам
Сълзите си и ще мутирам
Със плаваща сянка се сливам
Но давя се с чест, не унивам
Саркофага прозрачен постилам
И с рибите в хлад ще преспивам
25.06.2006
--
Стени бетонени
Стени бетонени
Мечти заровени
Очи отворени
Сълзи пришпорени
Стени бетонени
Души затворени
Какви природи ли?
Убиите бога ни!
Стени бетонени
Мечти пришпорени
Сълзи престорени
Прогнили корени
Стени бетонени
Съдби затворени
Души отровени
Очи прободени
Стени бетонени
Сменихме козини
Мечти без спомени
Убихме бога ни
01.12.2006
--
сурови
към истината
и тя към нас
Пародия
Писнала
Ревем без глас
Какво ли
Искаме?
Вървим под строй
Защо не
Стигаме?
Търчим в застой
01.12.2006
--
