Внимание: Недовършени текстове! Има и такива, кво да се прави...
Вероятно има и текстове отпреди 2009 г.
***
Ляв и десен.
Неподредено редуване.
Докато усетиш.
Че във мене нахлуват:
Раят.
Адът.
Началото.
Краят.
Или аркада
в Златната среда.
Все е тая!
СляПоднесен.
Употребено любуване.
Чатали начесани.
Служат да струват.
Еднократност.
Месарщина.
Едипови щения.
Безплатно.
До комплексарщина.
Упорито впита.
Като тения.
Прав и честен.
До извратено добруване.
Предписание: да се пЕсти.
И постоянно практикуване на:
търсене
Мислене.
Вяра.
Познание.
Късно.
Отдавна е
Писано -
няма
живот без страдание.
18.02.2009
--
Сублимна
Сублимна еякулативност.
Но не като във порно филм,
а остра, истинска сетивност.
Без осветление и грим.
Сублимен изстрел в тъмнината.
Прорязана светкавно плът.
Пропадаща звезда в душата,
взривяваща моментна смърт.
Спонтанен стон. И гърч от обич.
Пронизана любовна стръв.
Милиони сърчица се борят
за приза кой да стигне пръв.
21.02.2009
--
***
Видях те.
Със твоето проклятие.
Ти каза и те се разбиха.
А те бяха твои приятели…
Погазени в клетва-молитва.
Видях те.
И ти ме обикна.
И търсеше демона в мен.
Намери го . И се усмихна.
Помисли, че вече съм в плен.
Видях се.
Скършен от злоба.
По дяволски мразещ смъртта.
Видях те.
Не беше прокоба…
Докато
ти
млатех
плътта.
09.03.2009
--
***
Проклевам те
докато ме четеш
да гълташ болка с всяко
сухо вдишване.
И колкото
да кашляш и ревеш,
позорно да се
давиш между сричките.
Проклевам те
докато ме четеш
и търсиш безнасладно
отрицание.
Да се разлагаш.
Докато умреш
От хилядите
жилещи страдания.
08.08.2008
--
Приказка. Без cry 2
Помниш ли, когато ти разправях,
че този глас е истински фалшив?
Във локви от комплекси отразявах
ликът си, все по-патерично крив.
И исках да ти кажа, но не можех
за гниещото вътрешно дете
Донесена от щъркел мъртва кожа -
обвивката на моето сърце
Сърцето ми, което ми попречи
да срежа тая болна пъпна връв.
Симбиозата, която ни обрече
взаимно да се хапеме до кръв.
А помниш ли, когато ти се молех
Веднъж да се погледаме без маските
Без грим, суфльори, реплики и роли
И без да е фалшив в очите блясъка.
Но няма вече как да ги забършем
След всичкото суетно напластяване.
А бяхме млади. В ранна пролет скършени.
Увяхнали преди да остаряваме.
22.12.2009
--
***
и вместо да отваряме
красивото във себе си
отваряме си само мръсни рани
и честичко повтаряме
си списъци с потребности
един за друг да бъдем приковани.
и вместо да се радваме
на нямото разбиране
припираме се в крясъчни размирици
и пъчим чест парадно
във бавното умиране
предимно в незарасващи съсиреци.
---
Някак си във мене слънчогледа
слънцето ли вижда или не?
Може би е просто кривогледа
целата ми визия за поле.
Туй поле прилича за изява
ала мокро плъзва по врата
май море по мене изпикава
и ме облива сосно с топлина.
Фърлям се след морска самодива
ресана от гребен на вълна.
Вълна ли е? То е цяла грива?
В наши дни това е срамота!
Толкова живот ли се укрива
В мъхестата къдрава брада?
Нема ли в морето остра мида
че да нащави влажните места?
Някак си във мене мирогледа
вътрешно се свива под море.
Дебне, кривогледо слънчогледа
в пустата му суша сред поле.
16.07.2009
--
***
нещо
като нищо
спешно
излишно
и дежурно вещо
вещерско
"Обичам те"
след толкова
раняване
е нещо
като нищо
и разтурената
пещ
угасна
логично
22.07.2009
--
Пост-раздяла
Докато ти слушах
гласа
светът отесня изведнъж
и нейде, дълбоко
във мене
Се пръскаше вопъл
от дъжд.
Поисках...
опитах
да кажа
"Обичам те."
точно преди
светът
ми да се размаже
И да започне
да вали...
27.07.2009
--
***
живея тъмен живот
в тъмна стая
с тъмни завеси
и като скот
ще обладая
тъмната сила
и нейните намеси
във моите малки дела
във малкия скромен живот
вирея във мръсна среда
като свиня за разплод
27.07.2009
--
***
Бягам от клишетата.
Повтарям си го вече механично.
И залягам на шишетата.
(В черното на дроба има
нещо иронично.)
Бягам, но и аз не знам
къде?
Какво парче земя
ли ще открия?
Търся другоцветното небе.
Отразено във едно шише ракия…
10.07.2009
--
***
Животът се възражда
В китна пролет
А някои чакат чудото
по Коледа
2.12.2009
--
***
Ляв и десен.
Неподредено редуване.
Докато усетиш.
Че във мене нахлуват:
Раят.
Адът.
Началото.
Краят.
Или аркада
в Златната среда.
Все е тая!
СляПоднесен.
Употребено любуване.
Чатали начесани.
Служат да струват.
Еднократност.
Месарщина.
Едипови щения.
Безплатно.
До комплексарщина.
Упорито впита.
Като тения.
Прав и честен.
До извратено добруване.
Предписание: да се пЕсти.
И постоянно практикуване на:
търсене
Мислене.
Вяра.
Познание.
Късно.
Отдавна е
Писано -
няма
живот без страдание.
2.18.2009
---
***
Плаша се от празното
Във думите ти.
В изказаната форма
На „Обичам те”.
Във чувствата ти
има нещо гумено.
Изкуствено.
Нелепо.
Синтетично.
Изплаших се
От празното в очите ти.
Измиганото нищо.
Недовижда.
Изрязаното гложди
Апетита ми.
И жаждата по липсите
отприщва.
Изплаших се,
че колкото умиране
видяла Любовта е,
няма раждане..
Със тебе сме предречено
намиране.
И консумиране
До празно.
..
Без наяждане.
28.05.2009
--
***
А аз съм като празен пергамент.
Неясно, избелял, или неписан.
Излитна между нас красив момент
Докато съзерзавах тебе, слисан
Но всичко сякаш беше отпреди.
И мислите, и чувствата, познати.
А в мене гният множество стрели
Отляво, нейде там, между ребрата.
Започвам, като празен химикал
Да списвам най-любовния си стих
Мастилото отдавна ми е спряло
Остана в мен издрасканата щриха
От някаква неписана съдба.
Красива си, пред мойта избледнялост.
Отляво гние новата стрела
…
И да се окаже халостна...
4.10.2009
--
***
Цял живот седиш в ъгъла
и късаш билетчета.
Контролираш реда
и се имаш за клета.
Чакаш всеки от опашката
да се изреди.
Но нямаше любов. Нито мечти.
Цял живот седиш в ъгъла
и късаш билетчета
Чакаш си реда
за поредната клетка.
Чакаш някой от опашката
да те запомни.
Няма кой,
когато празнините са огромни.
--
Мушкато
Струпани под балкона ми
чакате да цъфне пролетта
Всеки дъжд измива
стари спомени
Всеки дъжд пречиства
до ръжда.
Тихичко жужите, че ще струвам
Че ще съществувам.
Все така без корист...
Сладък е нектарът. И тъгувам...
Пролетта настъпва.
Като болест.
--
Предпрощално
В твоето общество
е предопределено
и скучно
измислено свещено
пресилено изкуствено
няма случки
на искано чувстване
в твоя храм
жрецът е изсъхнал
от безверие
времето е
никога за тебе
живецът е изпръхнал
и се шупли
Богът не сънува
само дреме.
и се цупи
в твоите очи
е нереално
изкривено.
Всичко предварително
пресметнато
предпрощално
като за мене
--
***
Закърняло.
Неизраснало.
Сакато.
недоразвито.
Закъсняло.
Недопаснало.
В пазвено...
Разбито.
Вечните оправдания.
Като пред прощаване.
Провокирано его.
Все безсилни очи.
Колко лесно забравено
недаване!
Удавен ищах във порои вини.
Безотказно се моли
сърцето.
Мазохистично.
Измъчено с глад за стрели...
Колко мрачно и празно е нощем
небето...
От несбъднатите падащи звезди.
--
Месия
Той искаше да ги научи.
Да се виждат.
Че никога.
Не са един за друг.
"Обичай чучелото и
На ближния.
Облизвай го внимателно.
На струг."
Той искаше да видят.
Колко малко!
Е вечното
във капката момент.
И колко безобидни,
но страдални
стареят по желание
всеки ден.
Той искаше да има.
Свойта църква.
Със трона.
И осанката на Буда.
Той имаше приятели.
Но мъртви.
От ступорa
в живота си - заблуда.
--
Поети
Откакто научих, че и аз съм
от вас
Изкуството вече не топли.
Такъв си останах –
Съвсем незараснал
Насилствено белег разчоплен.
--
ССS-а
Питай пичагите всеки ден где са.
Мигар? Естествено, чЕ в ССS-а.
Арните бАровски вечери где са?
Дека? У бароветЕ в ССS-а.
ДАли смърдиш на парфюм или чесън,
Всеки добре е дошел в ССS-а.
Къси полички и дупета тесни.
Горе до доле сА ССS-ни.
Дрехите, знаеш ли, на звездите къде са?
Пазар с автографи вЪв ССS-а.
САкаш да бъдеш прекрАсна принцеса?
Ела, короновай се вЪв ССS-а.
Как се лекува менстр'ална депресия
С харч на пара на мъжа в ССS-а.
Шопинг терапиятА срещу стреса
Най-се котира вЪв ССS-а.
Ако се вкараш у филм в Cineplexa,
Значи се кефиш безброй в ССS-а.
Всичките радости вЪв портмоне са,
само го зЕми със теб в ССS-а.
Пикадилито маркети убави те са
Ич не е случка че сА в ССS-а.
Даже МакДоналд'с с полуфабрикати
сбра в ССS-а все тарикати.
Всичките радости вЪв портмоне са,
само го зЕми със теб в ССS-а.
Жена ми внезапно станА поетеса
когато прописах зА ССS-а.
14.05.2009
--
***
Потичам като някаква сълза
В която пресоленото пулсира.
Прокарваща следата на река
Онази, във която се умира
22.06.2009
***
и вместо да отваряме
красивото във себе си
отваряме си само мръсни рани
и честичко повтаряме
си списъци с потребности
един за друг да бъдем приковани
и вместо да се радваме
на нямото разбиране
припираме се в крясъчни размирици
и пъчим чест парадно
във бавно култивиране на
вечно незарасващи съсиреци
2009-4.04.2011
--
Трафик
Животът ми е по график.
Търсене.
Жени.
Задръстване.
Трафик.
И малки отчаяни късчета
хаос
ме правят все по-(с)у(е)верен
във липсата
на всякакъв смисъл.
Със тебе сме просто
нарочени
малки частици,
пардон,
единици
работна ръка.
Животът ми е по график.
И нямам време, любов
да ме занимаваш със търсене.
Имам грешен навик -
да не се застоявам
в задръстване.
28.10.2009
--
***
Надъхването често няма смисъл
А много често води до изтъркано
Дори да съм щастлив, дори и кисел.
Във любовта на всички
има нещо сбъркано
И има нещо пошло набедено
И нещо като приказка
Без край
Това че същества сме отделени
Изхвърли още първите от Рая
11.09.2009
--
***
От върха
на езика
на влъхвите
има няколко верни посоки.
Във които
Животът е сблъскване
И маркиране, сякаш сме стоки.
От върха
на езика
на влъхвите
има няколко важни канона.
Любовта да е сложно несбъдване.
Страх и болка създават закона.
От върха
на езика
на влъхвите
има път за едно извървяване.
На цена, за която се бръкнете
За едното си доизживяване.
11.11.2009
--
Добре, бе Боже,
моля те, кажи ми"
Защо това
конкретното момиче
като комар хоботчето си
впи ми
веднага, щом разбра, че я обичам?
12.12.2009
--
***
Студено ли ти е?
Ела.
Ела във моята прегръдка.
Не се стеснявай, не бода.
Ела, че те побиват тръпки.
Спокойно.
Всъщност съм добра.
И ще ти дам от мойто топло.
Слепи се с моята снага
Не се свени, не съм ти клопка.
Релакс. И потуши страха.
Ела,
че целият си настръхнал...
Така говореше му тя,
но коренът ѝ бе изсъхнал.
И топлината бе наужким.
А красотата бе илюзия.
Поредният проекто-Пушкин.
увехнал по дефектна муза.
13.12.2009
--
***
Събуди се, моя малка самодива!
Събуди се.
Искам само да ти спомня
как мечтата за гората
се затрива
под отломъци
от счупената стомна.
Онази, дето някога подаде
на младия юнак покрай чешмата.
От онзи ден в сърцето му накладе
най-страшната стихия –
на мечтата.
За тебе, моя малка самодива…
Събуди ли се?
Търкаш ли очите?
Едно момче от тебе си отива
със спомена
за стомната разбита.
12.19.2009
--
***
Какъв съм аз?
Каква си ти? Къде сме?
Вървим и сляпо мислим,
че ще стигнем.
Стремим се към
фалшиво равновесие…
Единият пада,
другият се вдигне.
И накъде,
във пътя си безцелен
ме водиш ти.
Тъй смело слепешката?
Какво ни трябва?
Дрипава постеля
И топличко, в сърцето
И душата.
Рекламите блещукат
ни насреща.
С лозунг да не
търсиме Спасение.
И кой съм аз.
И кой пред теб се блещи?
Един и същ?
Или е съвпадение?
18.03.2010
--
В здрача
Сянката ми нямо с мене крачи.
Само тя остана. Теб те няма.
Сливаме се двамата във здрача.
Зее в мене рана. Като яма.
Вечерният полъх на хормони
кара я да трепка с всяка лампа.
Теб те няма. Тъжен мрак ме гони…
Пожизнено подвижна с мене щампа.
18.03.2010
--
еякулативна сублимност
от порно филм.
Струя у душатя.
Неуморна.
и силна.
Лепне по суратя.
Смазани
гласни струни.
И мелодия.
За двама.
Следва
цуни-гуни.
дали ще ми благодариш за тази пародия? :D
(следва мелодия...)
21.02.2009
--
Живея тъмен живот.
в тъмна стая
с тъмни завеси
И като скот
ще обладая
тъмната сила
И нейните намеси
във моите малки дела.
Във малкия скромен живот.
Вирея във мръсна среда
като свиня за разплод.
--
Закъсняла прогноза
Докато ти слушах
гласа
светът отесня изведнъж
и нейде, дълбоко
във мене
Се пръскаше вопъл
от дъжд.
Поисках...
опитах
да кажа
"Обичам те..."
точно преди
светът
ми да се размаже
и да започне
да вали...
27.09.2009
--
Двуполюсен модел
Да, обичам те.
Обичаш ме.
И то се знае.
Дефицит на
контрааргументи.
Приличаме на
две млекопитаещи,
захранени с
ненужни
сантименти.
Разкъсаната връзка
(във цикличност)
напомня двупосочно
Разминаване.
Моментът, в който
всичкото „обичам те”
се смила в лицемерно
„Извинявай”…
Питаш ме, какво е
било в мен?
Кога престанала
е да е връзка?
Кога любовният
порив е сломен?
И допирът с
Доброто е прекъснат?
Приличаме на
две звезди в галактики,
насилствено пре-прераздалечени...
Обичаме се две тела на практика.
И нищо няма никакво значение.
1.08.2011
--
***
недей да бъдеш
прекалено скромна
скромността краси човека
но красотата е коварна
и често буди мразене
и завист
и прекомерно
собственически представи
за смисъла на телосъчетания
в които твойта скромност
прекалена
потъва като в черна дупка
по билото на хълма на Венера
…
Или те слага във графата „тъпа путка”.
14.05.2011
--
***
Ти знаеш.
Разбираш от всичко.
Още отпреди.
Аз се колебая.
Дали да разбичквам
Вкаменелостите ти.
И искаш.
Самоцелно смучеш
От мен.
Еквилибристика.
Свещено набучен
Тотем.
15.05.2011
--
Плажен махмурLook
Едноличните решения –
но като със задник.
Няма прегрешения
за оставените гладни.
Няма и причини
за болезнените следствия.
Всички сме роднини
по несъответствия.
В чашата си сипвам
любовен еликсир.
Двойна доза искам,
за да има мир.
И нагласа да осмисля
взетите решения.
Еднолично липсвам
в твоите намерения.
29.07.2011
--
Плажен махмурLook 3
Девойката красива,
със крива перспектива -
окото й, едното
е влюбено, горкото,
във другото, обаче
то вижда другояче.
29.07.2011
--
***
крилатите фрази
отлитат безрезервно напразно
в едното небитие
на разделени две
частици от зареяност
във космоса студен
прощаване
разсеяност
със новия ден
без мен
01.10.2011
--
***
чакаш върколак
по пълнолуние
се отслабва лесно
даже във главата
даже и във мрака
на пълното безумие
никне плесен
плътно във душата
чакаш сиянието
в кръгъл лунен диск
божите създания
са орисани да искат
между две красиви
пламенни мечти
никнат рецидиви
сред които ти
05.10.2011
--
гледаш ме напразно
търсиш себе си във мен
аз не съм ти огледало
нито феномен
който отразява
всяка твоя строфа
ангел се удавя
като в мръсна кофа
щом ми туриш рамка
повод и намордник
зла мечта подхранва
пак да сме свободни
05.10.2011
--
Едната смърт е просто извинение
за някаквата нулевост на всичкото,
което разпоява всяко мнение
от принципите ни за идентичност.
В какво ли са прицелени мечтите ни?
Че думата „мечта” си е клиширана!
Безбройно много липсват ми очите ти,
А тъжен съм, когато ги намирам.
12.11.2011
--
недей ме разпитва
какво е човекът
сърцето
душата
след тази поредна раздяла
когато подритнати
гинат
и хленчат
и плачат
разбитости
хаос
и цялата тази
фалшива премисленост
има ли някаква полза?
във мене бушуват
омраза
неискреност
вписаност
в някаква поза
някаква призма
криви
егоизма
до кръв
разпилени шрапнели
и в нашата схизма
намираме признак
че с ревност
възкръсват умрели
2.12.2011
--
Стихът ми ти носи еуфория.
Но това е друга история.
Тя не е Ромео-Жулиетена.
Семейно скандално потретена.
Във нея говори се само
за чувството мое нямо,
което ти носи еуфория.
Но само на теория.
11.06.2012
--
Жоро Ухажору!
Си намери кикимору:
да си рову, да си пору,
да я кáчи на мотору,
да я зáкрепи на чвору,
да запали бело Бору,
да я клати до умору...
Ех, бре Жору, Ухажору!
Пак напил си се кат пору.
Мазгазина се затвору.
Залиня, увисна чвору.
И мотор едва пърпору.
И стомахчето къркору.
И тръгнá си кикимору...
Ех, бре Жору,
ухажору!
Drink last cup of sorrow.
10.07.2012
--
***
Чакам второ дете -
от моята първа причина,
да не вярвам въобще,
дори на малцината,
които някога значеха,
които носеха смисъл.
Тъй роди се от мащеха
моят син – непукистът.
Чакам (да се яви) Убиеца
на второто основание –
когато ги търсиш – крият се,
а като ги намериш
е разочарование...
Тъй останах сам.
Чакам второ дете -
от твоята първа причина
да ме няма.
Въобще.
...
Трето няма да има.
28.07.2012
--
***
Аз съм няколко ръста
под пръста ти.
Затова упорито
Натискаш.
И от няколко къса
възкръснати
Тахикардните ритми
изстискваш.
Аз съм няколко болки
Под палеца ти.
И дъхът ми се дави
И млъквам
пред смъртта със стиха
неоставен да спи
Тъжен бард брадикардно
заглъхва
Аз съм няколко болки
Под палеца ти.
И дъхът ми се дави
И стихвам
пред смъртта със стиха
неоставен да спи
Тъжен бард брадикардно
Се спихва...
12.08.2012
--
Измислих формулата за единство.
В нея ти отсъстваш.
Това е твоето предимство –
че те няма всъщност.
Измислих формула за разбирателство.
В нея аз съм нула.
Любовта ти е в несъстоятелност
С размер на молекула.
Измислих формула за Нас и Наше,
В нея сме разделни
Боклуците в града ни прашен
Сърцето ми отшелник
5.11.2012
--
Бинарна променлива
Ти обичаш друг.
А аз обичам оня в огледалото.
Пресечницата беше тук.
На границата: черното със бялото.
А ти обичаш...Знаеш ли кого
съзира оня, който там се пули?
Отвънка според тебе съм едно.
Но вътре съм масив от кръгли нули.
И аз обичам друга -
но, за да ти спестя притеснението,
направи ми услуга...
Напусни отражението!
25.01.2013
--
Попълвам платежно
Защото безнадеждно
Бягам от своите мечти.
Щом я няма нея,
Значи всичко гори
И веднъж да угасне,
а след мен и потоп
във подземните пластове
ще вкопаеме гроб.
25.01.2013
--
Оргазъм
Сам се взирам в нищото, което...
Оттам намирам нишката, където...
И тихото ми носи дъх на...
От празното във мене съхна.
И сам се питам, точно колко пъти...
Потърсих себе си в плътта ти...
И тялото ми тихо стене...
Умрялото остана в мене.
25.01.2013
--
Отвес
Наскоро се спусках надолу
по нищото.
То ме отведе
във вчерашно лишейно-кишаво.
Някаква мъгла...
И скорост отвъд сетива.
Наскоро се спусках надолу.
Към тебе.
Не исках. Не спирах.
Не можех да взема
Завоя.
Наляво. Блокажно пропадах.
И тоя път право
на нищо се дадох.
4.02.2013
--
***
Ти обичаше да казваш
Аз пък гледах да блокирам
Болките във твойта пазва
и в теб да мастурбирам
Ти обичаше да стенеш
Аз обичах да разривам
Всичката вина във мене
и във тебе да я втривам
Ти обичаше да искаш
Предпочитах да ти давам
...
--
Звезди
Късам сиви маски от звездите -
чакам да се сбъднат откровения...
Кой е този, дет ви шиба сите,
Че искам да му кажа: поздравления!
--
***
Твоята чевръста простотия
Ме накара да се кръстя кат’ светия
Кара ме да ме във мен да ми е тясно
Чупи мойто ляво... мойто дясно
Пъпли да пристъпи в своя воля
И да ми отсъди слаба роля
Няма да се случи мила моя
Аз съм от желязо и стомана
И плътта ми ще потъне във прибоя
Ала няма да ти лижа мнима рана
21.12.2012
--
***
Точно както котка
Се заглежда
Във търкаляща се
Топка прежда
Ти събличаш твойто тяло
И оставаш по боляло
Аз събличам свойта роля
И оставам по без воля
--
Писмо в бутилка
примерен текст за писмо в бутилка
А не знаех, че огън
ще роди късче лед.
Мойта мисия „Сбогом”
със сгрешен етикет.
Бих му лепнал сърце.
Бих му боднал стрела.
Бих му боднал и две.
Бих добавил сълза...
А не знаех, че леден
в мене гние протест.
Моят поздрав последен
с пожелание в текст:
Бих ти лепнал сърце.
В него гние стрела.
Бих се врекъл че две
с теб души сме в тела
които инено-янно
сме се впили в надежда
в гонене постоянно
както котка със прежда
че ще мине без бедствие
и без излишно много суетене
Заличихме тотално впоследствие
Доброто и в теб
и в мене
10.16.2012
--
Не ми се сърди
Не били сардини
Най-били гърди
Със размера на дини
21.04.2012
--
***
Ти просто отказа кръвта да тече.
А как тупка всичко без тебе?
Едно нещо запомних и то е, че
всеки някога е непотребен.
Сега ще трябва да ми прелеят
Малко надежди че някога
Моята с твойта усмивки ще слеят
щастлива сплетня... но кога това?
06.05.2012
--
***
и толкоз тъжно да четеш
по празното в очите ѝ
как безпространствено летеж
на предразбити изтребители
размазва се със скоростта на
разтваряща се болка в плът
боли клиширано без рана
боли като за първи път
и толкоз тъжно да мълчиш
и да се чудиш как тактично
без ехо от фалшив клавиш
да ме прокудиш хармонично
докато любовта ненужна
стаена в мен не издиша
за да попие в теменужна
внезапна лятна нощна ниша
06.11.2012
---
***
Да замениш мечтите си за призраци,
които се оказват демони.
Досущ суровата действителност
на принципи, насилствено отнемани
26.05.2013
--
На приятелче
И аз ти благодаря
за всичко и за нищо.
Животът ме излъга с това,
че идва със пламък огнищен,
а аз вече гасна.
Гаснеш и ти.
Във мен не зарасна.
А в тебе кипи.
Обичам те приятелю,
или поне, което беше...
Сега със теб сме наблюдатели,
докато егото зачеше.
30.11.2014
--
За добро утро
Въртя се във безброй спирали.
Видя ли ме във боя?
Едва ли...
Не мога да устоявам
когато си тъжна
и вътрешно установявам
статус на мъж на
изгубена надежда.
Обичах да се себеутвърждавам,
но моля те, не ме подвеждай...
Заради тебе ставам.
30.11.2014
--
(любовта трае) Три и нищо
Моят стил се променя с годините -
става блудкав и схванат.
Гасне фитилът в очите, не-сините,
проплаква гугутка със рана.
И точно когато се кискам безсмислено,
твоята щриха току изпъкне.
Обичането ни е низ в едно -
до три и нищо
да не млъкнеш.
30.11.2014
--
***
Исках да напиша стих за теб,
но не се получи.
Проклета е праволинейността във чеп.
А този спор на какво ни научи?
Слушай, исках да ти обясня...
Но ако не го почувстваш...
Е безсмислено да се опитвам да те убедя,
че за нищо в мене рухваш...
30.11.2014
--
***
Няма място, брат!
Сърцето ми е празно.
Светът е кръговрат
от любимо и омразно
И колко да се буташ
отляво да си пак
сърцето ми е пустош
предателство и мрак
16.04.2015
--
Спомен
защото ти ме накара
да забравя какво е
да обичаш другаря
да се бориш за свое
минимално пространство -
къс взаимно доверие
но с това интригантство
мойта вяра къде ли е?
мойта вяра в приятелства
ти уби с безхаберие
в твойта сянка предателска
съм безлично изделие
безбостанно плашило
прекършен
поломен
Но пак имам сила
да обичам свършен спомен
16.04.2015
--
***
Изтрии ме! Изтрии ми
лицето завинаги.
Бии ме! Забии
във сърцето ми винкели.
Вече стрелите ти
нямат задържане.
Вечните цикли
в програ́мни окръжности
мозъка пържат ми.
Някак отсъствам.
Пак невъздържано
вътре се пръсвам.
20.04.2015
--
***
нямал съм бил душа на поет
държал съм се като простак
но не простотията ми е предмет
а думите навлечени със фрак
са кратка биография на човека
но без да му личи че разбира
съдбата на еснафа е нелека
прости
че мойто слово те фрапира
20.04.2015
--
Яйца
ти снесе отдавна
че скоро се пръкна
окото на гарван
изграчено млъкна
каква единица
е смърт върху време
без майката птица
какво ще снесеме
не спирах да питам
докато в черупка
краченце пририта
и човка захрупка
отвътре кълве ме
страхлива главица
безмълвно зове ме
в безкръвна редица
внезапни
сърдечни
бодежи
пробиват
невиждали
птичи
очички заспиват
03.11.2015
--
Под звуците на Пинк Флойд
ако са сълзи
ще бъдат мойте
изсилено преплакани
през Флойд
и в този неочакван микс
от радост заскрежена в скръб
за тебе съм лицето хикс
което ще познаеш в гръб
ако е фалшиво
то сме чужди
остатъчна любовна
шлака нужди
но тоз изстинал миокард
върви по херцовете - свои
с надеждата за нов рестарт
сълза се слива с фон на Флойд
03.11.2015
---
***
не ми е същото
не ми е до тебе
не ми се връща
но
аз съм обсебен
даже не виждам
не чувам и разума
да не те обиждам
но
пазвено празната
обшивка във розово
накриво закърпена
любовта във психоза
от
стара кукла раздърпана
03.05.2016
--
***
Много е тъжно, но моята муза загива.
И във окръжност почти непрестанно завива.
Много са криви мечтите, когато изкълчиш
глезена, скриващ следите, след които се вълчиш.
14.07.2016
--
а́, ъ́, о́, у́, е́, и́, ю́, я́
