(Колко грозно)
Пространствата се скъсаха
със писъци.
На страшно недопяли,
гладни струни.
Желанията се сбъднаха.
В излишъци.
Мъгляво се разстлаха
празни думи.
Краката се запънаха
с окови.
Очите задълбаха в
безразличие.
Ребрата се превърнаха
в любови.
И пропълзяха в пазвеното
"ничие".
Така дисектно,
есенно-овощно
Излюпиха се плОдове
червиви.
Проплакаха змии, че
искат още.
Рай-они за реколти-
рецидиви.
Пространства се изсипаха
строшени.
От кухото в сърцата.
Чак до грозно.
Безплодното прогни. Във забранени
легенди за безребреност...
колхозна.
