Вдъхновено от катеринарина: "Порасналата твоя дъщеря"
Отново ще се прибере с клатушкане.
И пак ще е навъсен от света.
Вратата ще затръшне и, олюшквайки
ще псува притеснената жена.
Годините преливаха във чашката,
която с тиха ярост пресушаваше.
И гладна любовта му - сиромашката -
протягаше ръка. Но той не даваше.
Останаха му чужди идеалите,
забравени в удавената младост.
Стихията остана във скандалите,
така и не донесли капка радост.
За разлика от капките на спирта,
попивани със евтино мезе.
И с колко болка моли го да спира...
Жена! Кога ли ще го разбере!
Кога ще види цялата разруха?
Покварата на този вял народ?
Шишето само дава му разтуха
от мириса на гаден дъх и пот.
Отново ще се прибере с клатушкане.
Детето ще погледне премрежЕно.
Ще секне радостта на песа с шутове.
Жената ще напсува разярено.
Че никога така и не разбра.
За мъката и болката, която...
Ще я удари. Просто - ей така.
И ще заспи. Сънувайки мускати.
