Рицар съм.
Без ризница и меч.
Без кръст и Бог.
Без вяра и без срам...
Какво е обич
без дела и реч?
Какво е жрец
без жертвеник
и храм?
Бронираме се.
Неприкосновеност.
Невинно проповядваме
греховност.
Забождаме си кръстове
в гангрени.
И кланяме се сляпо.
На задгробност.
Със здрави шепи, вкопчени
в живота,
се борим за
безкръвно святи стигми.
И всеки търси своята
Голгота.
И всеки го е страх,
когато стигне.
Разпъваме морали.
По часовници.
И голото прикриваме
с парцали.
Безспир се сипят
пясъци. Връз гробници.
Където търсим леш...
като чакали.
Развяваме плакати.
за човечност...
С готовност да се колим.
Безпощадно.
Блажени сме.
В саката безполезност,
която ни сплотява
в болно стадо.
А рицар съм...
Без слава.
И без ризница.
Без кръст и Бог.
Без вяра и без срам...
Обричам се. Да нямам
страх от схизмата -
и в този свят на "хора"
да съм сам.
