Душата е гладка като огледало:
Тя е отражение на Вселената. Ако я изкривиш,
или оставиш да се напраши, ще отразяваш света изопачено.
(интерпретация на дзен-поговорка)
Избърса ли праха
от огледалото?
Съзря ли се
прозрително в плътта си?
Изтръска ли света от
черно-бялото?
И сЪлзите горчиви от солта си?
Изчисти ли прозорците
от сивото?
Бетоните безжизнено целуващи?
Изми ли от пороците
красивото?
И жиците от птиците гладуващи?
Отърси ли града
от дивотата?
На падащи в желания звезди?
На плачещия вятър във полята?
И пясъчно вкопавани мечти?
Изчисти ли прозорците
от празното?
Дъха от рафинирано отровно?
Стремежите на хората
към мразене.
На пулса. От бодежите любовни?
Изтупа ли лика от
остарялото?
От страшно напластени недостатъци?
Натрупа ли се прах по огледалото?
Това е... отражение на душата ти.
