вдъхновено от песента "Say no more*" на Рей Чарлз
--
Празнота. Но не като в пустиня.
А като в космос. Със фалшива безтегловност.
Ръката ми, безжизнено застинала,
ти проси късче безусловности.
Знаеш ли каква е мойта истина?
Веднъж във мене впи се остро жило.
С отровата, пронизващо убийствена,
сърце на всеки млад човек сразила.
Тогава беше смърт. С едно дихание.
Тъй както отведнъж бях заобичал
най-нежното, божествено създание
и най-красивото, на този свят, момиче...
Тишина. Но не като във нощ.
А във мъглява, непрогледна необятност.
Ръката ми, почти като за прошка
се вкопчва в ефимерно общо кратно.
Знаеш ли каква е мойта истина?
Момичето веднъж ме изостави.
Внезапно черна сянка се увисна
връз мене. И изстивам оттогава.
Студът, със който мракът ме погълна,
събуди в мене демон на омраза.
И семето на болката, покълнало,
разрасна се във черна метастаза.
Пустота. Но не като в очите,
сковани пред безмилостна съдба...
Момчето търси своето момиче,
момчето свое търсиш в мен сега...
--
март, 2011
*Say no more - Не казвай нищо повече - (б. а.)
