Да, обичам те. Обичаш ме. И то се знае.
Дефицит на контрааргументи.
Приличаме на две млекопитаещи,
захранени с ненужни сантименти.
Разкъсаната връзка, във цикличност,
напомня двупосочно разминаване.
Моментът, в който всичкото „обичам те”
се смила в лицемерно „Извинявай”…
Питаш ме, какво било е в мен?
Кога престанала е да е връзка?
Кога любовният порив е сломен?
И допирът с Доброто е прекъснат?
Приличаме на две звезди в галактики,
насилствено пре-прераздалечени.
Обичаме се две души на практика.
...
И нищо няма никакво значение.
--
08.01.2011
