Нощта е безпорядъчна -
в дискретното изнизана.
Прокрадва се загадъчна
усмивка Мона-Лизaна
по възлестата скупченост
на влюбени снаги,
изтръпнали от случване
на допири с мечти…
Нощта е безпрозоречна.
И вятърът мълчи.
А облаци престорено
сънуват, че вали.
Когато дойде изгрева,
облива ги във розово.
И тази заран гиздава
обичам безпрогнозово.
--
10.06.2011
редакция 12.12.2011
