- Защо ме излъга? – изписка тя.
- Не съм те лъгал – смотолевих.
- А какво направи, пропусна да ми кажеш истината ли? – подигравателният й тон далеч не беше приятелски.
- Ми ти не си ме питала! – не й останах длъжен аз.
- Адски си нагъл! Не мога да повярвам, че ми обясняваш колко ме обичаш, а ме лъжеш така!
- Това, че те обичам няма нищо общо с това кого добавям във Фейсбук, сещаш ли се? Моят акаунт, моят потребител, моя воля кого добавям!
- Не ти се бъркам в акаунта! Но ти ми каза, че не си я добавил!
- Никога не съм казвал такова нещо! – отвърнах ядно аз.
Не знам за нея, но аз лично не можех да повярвам. Пред очите ми се разкриваше най-големият кошмар – приятелката ми вдигаше скандал за това, че съм добавил нейна приятелка във Фейсбук, разбираш ли, без да я уведомя! Как ли не ме бе срам! Толкова много трябваше да се съобразявам с нея, особено когато ставаше въпрос за социалните мрежи...
- Как ще не си казвал, оня ден подигравателно ми разправяше как тя иска да ти бъде приятел!
- Така е – отвърнах. – Е, и?
- Но не ми каза, че си я добавил!!! – изпищя тя.
- А трябваше ли? Трябва ли всяко незначително действие в нета да става твое достояние? – не отстъпих аз.
Тази измислена драма вече ми идваше в повече. Само болен мозък можеше да ме убеждава в това кому какво дължа в шибаното виртуално пространство.
- Ти каза, че не си я добавил!
- О, не съм казвал такова нещо – в тона ми вече почваше да проличава нотка ярост.
- О, даааа, каза го! Още каза, че ти е смешно, че изобщо е поискала да ти стане „приятел”.
- Това, че ми е смешно, не означава, че не съм потвърдил.
Последва безумна тирада-монолог на тема моите лъжи, лъжите на мъжете по принцип, „колко-мразя-да-ме-лъжат” и най-накрая, „колко-мразя-да-ме-лъжат на тема жени, особено, когато става въпрос за моя приятелка”.
Свих рамене и просто казах:
- Щом ти е приятелка, не би трябвало да се притесняваш!
- Много добре знаеш, че никаква приятелка не ми е! – отново повиши тон тя.
- Така ли? – вече раздразнено обадих аз. – Ами тогава за к’во ми ревеш? Преди две минути ти беше приятелка, сега не ти е, кой е лъжецът вече?
- Толкова си жалък в безочието си – излая тя.
- А толкова щеше да ти е хубаво, ако нямах очи – заявих аз. – Сигурно щеше да си истински щастлива. Щях да ти свиря на китарка по цял ден и...
- Изобщо не ми обяснявай! Как можа да ме излъжеш?!
- Не съм те лъгал! – повторенията ме караха да се чувствам тъп. – А ако бях и сляп, нямаше да имам Фейсбук акаунт.
- Малее, какъв си лицемер!!! Възхищавам ти се на дебелокожието – изрева ми тя в лицето.
Все по-трудно ми беше да запазя самообладание. Проблемът беше, че от два месеца във фейсбука ми кибичеше поканата за приятелство от страна на П. На мен П. ми беше абсолютно никаква, гаджето ни запозна на един купон и толкова.
- Много добре знаеш, че тя е курва и съм ти казала, че не й се кефя!
- А защо си приятелка с нея тогава?
- Не ми е приятелка!!! – викът реверберира в тъпанчето ми по особено мъчителен начин. Мамка му, мразя да ми крещят.
- Е, щом не ти е приятелка, значи е моя приятелка, а моите приятелки са и твои приятелки – опитът ми за хумор беше обречен на неуспех.
- Тя е обикновена курва, която се чуди кой да й го тури! Кажи ми сега, че си я обслужил...
- Виж какво, преминаваш границите на търпимото. Първо, губиш ми сума време заради Фейсбук, второ, крещиш ми заради Фейсбук и трето, причината е някаква твоя приятелка, която...
- За последен път ти казвам, тя не ми е приятелка! – изръмжа тя.
- Тогава откъде реши, че съм я добавил? – кротко рекох аз.
Цялата глупост се състоеше в това, че не бях добавил приятелката си във Фейсбук. Причината беше в едно онлайн разследване, което тя осъществи връз моите профили в различни сайтове месеци преди това и аз, в пристъп на ярост й се зарекох, че никога няма да я добавя във Фейсбук. Е, да, но простата интригантска социална мрежа ме предложила като общ приятел с други потребители, сред които... не щеш ли, П.
- Не желая да те виждам, разбираш ли?
- Е, ако ти потрябвам, винаги можеш да помолиш твоята приятелка с главно П. да ти даде да погледнеш акаунта ми през нейния...
- Изчука ли я? – прекъсна ме тя. – Искам да знам дали я изчука?
Удивително е колко отвращаващо действа недобрият тон. Когато се смеси с вулгарност, всичко преминава своите граници.
- Ти тъпа ли си, пияна ли си, или си просто много зле? – вече бях започнал да губя контрол над себе си.
- Отговори ми, да, или не?! – рязко се изпъчи тя.
Много е тъжно, че когато губиш връзка с някого, почваш да търсиш контрол. Лошото е, че не съм аз човекът, над когото можеш да упражняваш контрол, а особено с крясъци, изооообщо не се получава.
- И ако съм, какво? Ще ме питаш дали съм ползвал презервативи ли? – започнах и аз да повишавам тон.
- То-олкова си жа-алък – озъби ми се тя. – Много добре знам, че не си я чукал.
- Така-а ли? - объркано попитах аз. – И откъде знаеш?
- Тя щеше да ми се похвали! – победоносно ми изквича тя.
- Е, от к’ъв зор, нали не ти е приятелка?!
Винаги съм се чудел, как така жените нямат приятелки. Уж имат някакви, но когато мъж се появи – нямат никакви. И при мъжете понякога се получава такава ситуация, но при достатъчно близки приятели обикновено се обсъждат неща от такъв характер. При по-далечни... е, или бой, или отбой.
Останах тъжен – едва два месеца след като си направих Фейсбук акаунт и вече имах проблем с гаджето си. Този проблем беше напълно изкуствен, виртуално напъпил, но остана до края на нашата връзка. Обаче краят на нашата връзка далеч не отбеляза края на тяхното (не!)приятелство, поне не и във Фейсбук. И останах аз, сам глупак, да се чудя, как така жените едва ли не нямат приятелки, а после ни вдигат скандали заради тях...
