Добросъsexки взаимосношения
Дъската на кенефа у нас скърцаше. В определени моменти издаваше нечовешки звуци, напомнящи сойки, слонски пръдни, патешко крякане или някакъв шантав микс от трите. А с Валя си живеехме заедно от вече почти 3 години. То беше ясно, че всеки я оставя както му е удобно. Не, не беше война. Нито аз, нито тя претендирахме за права над седалката. Просто трябваше да се задоволим с никак тихия “СКРЪЪЪЪЦ!”. Или беше “ХРЯЯУУСС!”... Във всеки случай нечовешкият звук отекваше в отдушника на цялата кооперация и неведнъж и дваж съседите вдигаха шум, че им се вдига шум. Особено Дебелата Берта отляво... Но аз на нея и останалите им пусках Валяка, която се справяше блестящо с техните нападки. Е, малко не ни обичаха заради нея...
Днес щяхме да се чукаме! Ама направо щях да я изкъртя, още сутринта го бях решил. В последно време нещо куцаше. Бяхме си писнали. Ароматът й вече не ме дървеше. Сякаш и моят нея. Изобщо се бяхме поизпилили един към друг. Вече нямаше романтични гушкания по половин час и повторение на упражненията. След като се изпразвах върху нея (без деца, млади сме), отивах да се замивам, вместо да лежим ухилени, да пушим цигари и да си въобразяваме, че сме щастливи за повече от три секунди и някакъв афтър-ефект. Всъщност то си е различно. Особено при жените. За три години ми се бяха изяснили някои работи. Много не бяха.
Тя мразеше да бъде будена нощем за секс. Мамка й, как мразя да ме карат да мразя природата си. Но пък иначе рискувах да намразя нея. Уф, а палката в гащите е ужасяващо неудобна, особено ако спиш по корем като мен. Понякога не се усещам как си чукам матрака. Ма все още е девствен, аз затова му се кефя.
Купих червено вино. Две бутилки. Нямаше как. Беше октомври и то не от топлите. А Валя не е като да не пие. Аз пък съвсем. Поколебах се за трета бутилка, но се замислих, че това вече ще си е чисто хабене на материала. Да се напиваш у вас с жена си, за да правите секс, защото иначе не се възбуждате! Понякога ми иде да крещя и да троша. Избивам агресията в лицеви опори и други упражнения. Бях започнал да заяквам и то видимо. Не я бях удрял никога. Така съм възпитан. А може би трябваше.
Изпихме бутилките. Изядохме синьото сирене и бадемите. Пихме по една вода, изпикахме се, уж небрежно един от друг и се метнахме в леглото. Ама страстни! Вкопчихме се един в друг. Слюнката й беше толкова вкусна, примесена с вино и алкохолен любовен порив. Надървих се като че не бях свършвал от поне три дена. А бях, естествено, таман тази сутрин. На ръка.
Бяхме в разгара, когато Валя каза:
- Томи, ае да обърнем позата, че така се разшляках, че не те усещам.
Не се втрещих. Тя беше брутална, Това е нещото в нея, което винаги много ми е харесвало. Обърнахме. Беше сумрачно. Само лампата иззад вратата към съседната стая осветяваше тънка ивица от леглото при краката ни. Нахлух. Като за последно.
- Абе, ти усещаш ли ме изобщо? Имам чувството, че протекох брутално.
- Екстра си бе! К’во си се притеснила? – започвах да се изнервям. Беше сериозно подмокрена, а това винаги ме е възбуждало безумно.
- Абе не, то това не е нормално. Я светни!
Вече бях бесен. Не й било нормално, защото се била разшлякала. На мен пък ми харесваше да поря пространството на...
- Мамка му, всичко е в кръв! Дошъл ми е...
- Нищо ти няма, дай сега...
- Луд ли си, виж ме! – В действителност, на светло картината не беше привлекателна... освен за дет-метъл ритуал.
Тя стана и отиде в клозета. Седалката изскърца. Аз виех наум. Седалката изскърца наново. Вероятно я бе прокапала с кръв. За какво й трябваше да се занимава с тая тъпа седалка? Пак изскърца. Този път абсолютно прозвуча като патка в храсталака. Като в една видео игра. Отново изскърца? Какво й става? Мале, това жените са... какъв аналог да измисля? Баси, не можах да й тегля дори една...
- Патка с патка! Ей сега ще й дам да се разбере! – измърмори Дебелата Берта и навлече халата си. Съседите отдясно си го просеха открай време.
