СЛУЧАЙНИ ПОТАЙНОСТИ
Невероятно красивата Елвира ходеше с напетия Петьо от Петрохан. Елвира беше същинска принцеса без корона и царство, но с неограничен брой почитатели (предимно от мъжки пол), които подчертано хранеха апетит към нейната пищна плът. Петьо пък беше от Петрохан – симпатичен левент с познания в областта на аграрното производство, амбиции да подобрява професионалните си квалификации и същинска моногамна любов към бокса и бойните спортове като цяло.
Двамата бяха заедно от години – може би седем, може би десет, никой не знаеше, освен тях самите. А и никой не се вълнуваше, защото Елвира не спираше да предизвиква мъжки въздишки и ерекции на пишки. Тя не пропускаше да провокира страстните погледи със заголени, гладко ощавени крака и дълбоки като Марианската падина деколтета, скъпи парфюми и селектиран с години грим, който успешно да подчертава красивите й черти. Петьо също беше тачен от представителките на срещуположния пол, но с гадже като Елвира, не бе изпитвал нужда в чуждо да си го завира. И така двете гълъбчета си живееха в хармония и мир години наред.
Но един шибан ден Петьо трябваше да остане на работа до по-късно, поради внезапно възникнали обстоятелства. Докато дъждът шибаше скучаещата крачеща Елвира по чадъра, която, естествено, се изнервира, че няма чий да го надървя и не може да си попилее времето в някое кафене с Петьо, където той да гаврътне бира, след което заедно да се прибират, в красивата й главица се загнезди хладното чувство на самотата. Поради влошените метрологични обстоятелства краката й бяха покрити с по-дълга рокля, а деколтето беше прикрито зад стилна блуза, но с излишно разхищение на плат в областта на гърдите. Това я караше да се чувства несравнимо по-малко атрактивна и желана. Точно след като се застоя под един виден столичен навес, крепейки чадъра, независимо, че под навеса не валеше, един случаен минувач се загледа в дългите й като Нил мигли и я заговори с мек като кадифе глас:
- Здравей. Не можех да подмина с безразличие сиянието, което те е обгърнало. Случайно да си богинята на красотата?
Естествено никоя себеуважаваща се притежателка на лесно овлажняващ се вагинален тракт не би могла да подмине с безразличие подобно отношение и, незнайно как, се озоваха в едно кафе. Там часовете, през които Петьо от Петрохан работеше усърдно, за да може двамата да си купят най-сетне един апартамент у пустата му столица, изминаха бързо и леко като анален газ след вътрешностомашна обработка на термично обработени семена от растения, принадлежащи към семейство „бобови”. Естествено времето, което Елвира прекара с новопоявилия се мъж, който се оказа чудесен компаньон, забавен тип със склонности към правилна експлоатация на музикални инструменти и фанатична привързаност към качествената музика, изтече внезапно рязко. Поради тази причина се оказа наложително да се състои и втора среща, на която да се доуточнят детайлите по запознанството на обилно секретиращия страсти вагинален тракт на Елвира с готовност опиращия о вътрешната страна на дънките член на новопоявилия се човек, който поради стечение на обстоятелствата ще бъде упоменаван по-долу като Джазмена. Втората среща бе последвана и от трета, подир която възникнаха и други подобни удобни за гореспоменатите цели събития, предразполагащи полова похотливост. Неминуемо един ден Елвира прошепна в нежното като крилце на пеперуда ухо на Джазмена едно изпълнено с искреност:
- Обичам те.
Оттам нататък нещата се завихриха с главоломна скорост и посока, напомнящи изливането на течност (например вода) от един съд (например казанче) в друг съд (например чиния) в помещение с порцеланови облицовки (например теракота). Така, един ден Елвира без свян и излишни детайли разстреля кардиалния орган на Петьо с кратко пресъздаване на събитията довели до следното заключително слово:
- Каквото и да правиш, от Петрохан ще си останеш. Аз срещнах обаче висококачествена порция човек, която мисля да си консумирам занапред, докато ти най-добре си намери стимул за живот под формата на друга плът. Сещам се, че оная селянка от твоя град, Ивилинка ти е фърлила око. Смятам, че тя с готовност би консумирала всеки секрет, който организма ти произведе в нейна чест.
Естествено очите на Петьо се напълниха със свръхдоза възсоленичък секрет, защото той си представяше по-нататъшния си живот като предначертан към олтари, с Елвира на ръце и прочее досадяващи на редовия читател детайли. Той далеч не си представяше взаимоотношения с никакви други жени, защото една бе избрал за своя живот, а тя сега го пращаше по дяволите. Тя го запокити с лека ръка и така любовта отшумя като празничен звън.
Трендафил беше най-добрият приятел на Петьо, който отдавна таеше скрита неприязън към Елвира, съчетан със зле прикрито желание да се погрижи за кожата на лицето й с натурални белтъчини. Когато Петьо с изпит вид и ниско наведена чутура му разказа историята с неочаквано тъжен край, Трендафил направи обобщение на ситуацията с присъщата си духовитост и финес:
- И какво? Случайна минувачка среща случаен превоз и провежда случайна диагностика по отношение отходните флуиди на ауспуха ли? Не се притеснявай, братле, всеки влак си има пътници, така че и ти ще намериш реализация, може да не е дотам случайна, но какво ти пука?
Петьо поклати подпухналата си глава и усърдно се зае да потушава страданието и болките си с крупни количества алкохол. Трендафил се оказа неосъзнат до момента гей и след няколко месеца се влюби безутешно в травестит с артистичния псевдоним Елвира. Оригиналният носител на това име се отдаде на джаз и духова музика и оттогава заживя щастливо с мена.
The End
Всяка прилика с действителни лица е събития е непреднамерена и напълно случайна и неволна. Авторът не носи отговорност нито към Джазмените, нито към боксьорите от Петрохан, нито към палави полови и безполови Елвири. Трендафилът продължава да мирише...
