Не съм поглеждал
твоята наднорменост
във новите
стандарти за обичане.
Не съм и свеждал
моята престореност
до повече
от обично при(в)личане.
И тази флуоресцентна
окулярност
размива до фалшиво
твоите щрихи.
И мразенето ценно е,
навярно,
когато е изказано във стих.
Опитах да те смеля
с чисти чувства.
И малко микровълново
затопляне.
Опитах те, но с мен
не си ми вкусна,
напук на ляво-гръдното
ми хлопане.
Погледнах те.
А ти си вече чужда.
И сякаш "наше"
нямало е никога...
Въведе ли
стандартите за нужда?
И чак сега ли схвана,
че не стигат...?
редакция, 9.03.2009
