Пък ти го наричай
Любов.
Щастлива ли? –
Няма значение.
Но е винаги
под надслов:
„Имаш
към мен задължения!”
А после ми викай:
”Така е!
Било е и тъй
ще си бъде.”
Отсичай, а аз,
Обвиняем,
ще моля за
лека присъда.
А ти ме сочи
с тоя пръст.
Под няколко пласта
обиди.
И ме разпъвай
На кръст.
И ме заплашвай –
ще видя.
Заривай ме
с тон унижения.
И ми налагай
изричен контрол.
Сълзите ми? –
нямат значение…
Пък ти го наричай
Силният пол.
--
25.01.2009
