С изтъкана от мъка осанка
усмихваш се мило под маска.
Студът под твоята сянка
ме кара да стена безгласно.
Бродерия – менте на усмивка
грациозно гарнира лицето.
Радост – фалшива нашивка,
закърпена болка в сърцето.
Обагрена в сълзи солени
не ще ти е чуждо морето.
Оверлогът – листа изгорени
от жаркото слънце проклето.
С изтъкана от мъка осанка
под маската няма надежда.
Във буря самотна фиданка,
кълбо болка – твоята прежда.
Измамна усмивка на обич
лъжливата корист в очите.
Шивачи съшили са копче,
дали откопчавам мечтите?
Отдолу е тънкият плат –
раиран, пресилен от шарено.
Радушна, но лъхаш на хлад,
посърнало цвете, попарено...
