Поглеждаш ме, какво предлагаш?
Нещата от живота, в шепа свят?
Поглеждаш ме и подминаваш.
Поредното лице в претъпкан град.
Поглеждам се, какво заварвам?
Подпухналото утро по зори.
Оглеждам се – самотен гарван,
прицелен във окото ми, кръжи.
Събуждаш ме, какво желаеш?
Да впием във нощта любовни челюсти?
Сънувах те, с цветя. Ухаеш.
Прашецът на страстта прошепва нежности.
Събуждам се, отново ставам.
Съдбата ежедневно претърколена.
Обувам се, обличам се и слагам
юздата на усмивката безпомощна.
Усмихваш се. Красиво даже.
Потичаме в бетонен лабиринт.
Настигам те. Щастлив, изпразнен
Денят търкаля се неумолим.
Поглеждам в огледалото и виждам -
не съм обикнат, тъй проникновен.
Поредно застарялото прикривам.
И вливам се в дъждовен ден рожден.
