Мигът си е отишъл.
Таман със любовта.
Дъхът ти е прокиснал.
Пресече се страстта.
Мигът ни се изплъзна.
Надолу, към леда.
Прахът мига обгърна
и никой не видя.
Мигът си ни напусна.
А ние с теб се карахме.
И само есен гузно
свистеше с листопадите
Мигът ни бе обречен.
Родихме се незнаещи.
Дъхът ти бе пресечен.
Умряхме непокаяни.
