Окапаха последните висулки
и лъсна керемиденото мръсно.
Стопеното потече в гъсти струйки
и търсеше канал. За да задръства.
Пробиха цветовете през калта.
Зачакаха дъждовното прииждане.
Болезнено настъпва пролетта.
С осанката на сянка пред зазиждане.
Задуха вятър, топлият южняк.
Заплакаха върбите предразлистено.
Че птиците пристигнаха. И пак
настъпва пролет. Върху неизчистено.
Поникнаха тревите. След дъга
над гнилите човешки отпечатъци.
Подгизналите в зимен сън гнезда
разпадаха се гладно. Без остатъци.
И стана топло. Тихо. Без зора.
Уханно - на цветя и на хормони.
Донесе ни надежди пролетта...
А щъркелите - мъртви ембриони.
--
18.03.2008
