Отлюспени частици от душа,
покълващи в безпочвени надежди...
Преди да знам,
че болката е временна храна,
а тялото пък - бремето-одежда,
пилеех ги. Навред. От суета.
От сблъсъци. На обич и омраза.
Преди да знам,
че няма отървани от смъртта,
изпълнен с недоверие... изпразвах.
Моралът е изсмисленият ред
на правово насочения пръст.
Преди да отрека
присъдите безчет,
забивах гордо кръст след кръст.
От мъст.
Отлюспени частици от души,
развеяни от вятъра без милост.
Преди да стана
възрастен с претенции, без мечти,
разчитах на изсмислена взаимност.
Която да наричаме "любов".
С която да се търкаме без триене.
Преди да стана
гражданин, отгледан като роб,
не вярвах във пречистване без миене.
Общество... това е масова лъжа.
Стадният инстинкт за обща паша.
Преди да го намразя,
без чувство за вина
приемах всичко общо
като "наше".
Отлюспени частици от душа -
онези фини фибри от детинство.
Принудено остъргани
с измамната лъжа
за приказки с лисици, змии и принцове.
Така останах винаги хлапак.
Не губих младост в търсене на трон.
Преди да си отгледам
любовта под похлупак...
Разбрах, че свободата е закон.
--
04.04.2008
