Пинк Флойд - Echoes / Екоти
Оригинален текст:
Overhead the albatross
Hangs motionless upon the air
And deep beneath the rolling waves
In labyrinths of coral caves
An echo of a distant time
Comes willowing across the sand
And everything is green and submarine
And no one called us to the land
And no one knows the where's or why's
Something stirs and something tries
Starts to climb toward the light
Strangers passing in the street
By chance two separate glances meet
And I am you and what I see is me.
And do I take you by the hand
And lead you through the land
And help me understand
The best I can.
And no one called us to the land
And no one crosses there alive.
No one speaks and no one tries
No one flies around the sun....
Almost everyday you fall
Upon my waking eyes,
Inviting and inciting me
To rise.
And through the window in the wall
Come streaming in on sunlight wings
A million bright ambassadors of morning.
And no one sings me lullabyes
And no one makes me close my eyes
So I throw the windows wide
And call to you across the sky....
--
Екоти
над главите ни албатрос
застива неподвижно във небето
и дълбоко под пенливите вълни
сред лабиринти от коралови пещери
екот от далечни времена
долита с вятъра в пясъчно вретено
и всичко е подводно зелено
И никой не ни е повикал на брега
никой "защо?" и "къде?" не разбра
нещо се омешало, нещо се опитало
да се изкачи в търсене на светлина
На улицата непознати се разминат
по случайност погледите засекат
И аз съм теб и виждам всъщност себе си
И дали да те хвана за ръката
да те преведа ли през земята
ще си помогна ли да проумея всичко
И никой не ни извика на брега
и никой не обикаля жив там сега
никой не говори, никой не опитва
никой не лети около слънцето
Почти всеки ден пропадаш
в още сънените ми очи
приканвайки, подтиквайки да стана
И през прозореца в стената
яхнали слънчевите лъчи,
нахлуват ярките вестители на зарана
И никой не ми пее приспивни песни
И никой не ме кара да си затворя очите
Затова отварям прозорците широко
и викам тебе, търся те във високото...
