Лепа си, ма како, лепа,
като огън, припламтяващ у сърцето ми.
Лепа, двайсет-нула-седем, Пепа -
таз дамга ша лепна в деколтето си.
Лепа си, ма како, ама лепа.
Светиш кат икона на светец.
Легнал сам във блян си крепа чепа,
но за да го дигна, требе ми скрипец.
А ти си лепа, како, толко’ лепа,
лепа, като порция кюфтета.
С тебе всека тиква е карета,
припкаща без цел по раменете.
Лепа си, бре како, достолепа.
Диря твоя дирник за подкрепа.
Лепа си кат пролетно разцъфване -
трепета у чепа ми пред впръскване.
Лепа си, ма како, ама лепа.
Искам у ръце си да те крепа.
ГУшни, нацелувай в обич слепа.
Ужас! Пак чаршафите наклепа... х...
