Кутия с четири стени.
Еднакви.
Защото отвътре е тъмно.
Дали със тебе сме на ти,
прекрасна.
Катерим, слизаме, но все е стръмно.
Букет със рози, все червени.
И панделка –
цветята дюс са си изтъркани.
Със тебе пози, все обикновени.
Кутии,
от ръце нечисти, зле пребъркани.
