Съзнавам, че избрах
да страдам.
Ще плавам, или
ще пропадам.
Божия воля – това е всичко.
Решенията ни – миг от вечността...
Под сетната вълна от студ,
но шавам.
Признавам, с плач
морето посолявам.
Гларус грачи тъжно,
аз припявам.
И мъката ми – заглушава се
в прибоите...
Очите ми излъчват красота...
Но само, ако в тях се отразяват
твоите
оттук до края на света.
