Не си отивай тихо
в красотата на нощта,
под милувката на бриза
и червената луна.
Небосводът – звезден, вечен,
хоризонтът – чер, далечен,
поглед – на копнеж обречен,
мисъл – в плен на любовта.
Не отвръщай се от мене
в красотата на нощта.
От сърцето ми излиза
връх на пареща стрела.
Топъл вятър тихо стене,
пясък скърца, сух, студен е.
Аз съм сам – не си до мене,
шепна любно със тъга.
Недей да си отиваш тихо
в красотата на нощта.
Пясъкът без милост скрива
всяка следваща следа.
Капки сол брега покриват,
волни сълзи скръб изливат,
образи навред се сливат.
Ледна – сетната вълна.
Моля те, не си отивай
в красотата на нощта.
