Много ми отива
да се съжалявам
и да преоткривам
купища със плява
във душата,
във живота,
във сърцето на човека.
Няма го кивота
и полека-лека
приливът приижда.
И ще ни залее.
Всеки се зазижда,
за да оцелее.
Много ми избива
да иронизирам
как светът изгнива,
с болка консервиран.
--
29.07.2011
