Нямам писмо в пощенската кутия.
Не в мейлбокса, Фейсбука,
или други, тям подобни, простотии.
Трябваше да бъде адресирано до мен.
Пълно със усмивки.
И причини да съм озарен
от радости, че има още някой,
дотолкоз романтичен,
сред прогреса ни
научен и технологичен,
че да знае даже и адреса ми…
Кутията е празна.
Откъм смисъл.
Вътре има само плик от „ЧЕЗ”.
И няма на кого и да разказвам,
че ми липсва,
като знам, че може без…
…
Писмо.
И писменост.
--
14.05.2011
