вдъхновено от "В нейно име" на Елица Мавродинова
Любовта ти е толкоз предадена,
предана, вплетена в музика.
Стенещи нотки, провлачени.
Ледени нокти по струните.
Ти си преминал през мрака -
царство на мъртвите сенки.
Евридика не страда, не чака.
Тя е вече на мъртвите пленник.
Твойта лира, дъска в ешафода,
тук звукът отшумява във грач.
Плачът-зов утаява се в гроба,
глъхне в тътен, че сам си палач.
Ти изпяваш тъгата без сила
и изсвирваш живот без мечти.
Ти лишаваш сърца от закрила
и изстиваш в стъкла от сълзи.
Във страха си, че няма да стигнеш
до света, до мита за Орфей...
И след Стикс, даже да не обикнеш,
не поглеждай назад... о, недей!
--
3.10.2007
