Дървета разпилени по полята,
със клоните от спомени прекършени,
кората по стеблата изкорубена.
Над тях със писък тръгват си ятата
и лятна страст във есен е погубена.
Дъждът отмива сълзи неизбършени.
Листата разпилени по земята,
със багрите на спомени оронени.
И всеки път проплакват с тихо хрускане
с “природно животворните”, краката.
Стебла срамотни, с клоните разголени.
Самотни дири, като след напускане...
