Добро интро за “Добро утро”
Днеска съм излюпен.
Събудих се от липсата
на мъртво-съхраняваща плацента.
Продънена, очукана,
пропуква се усмивката
с провала на крещящо "100%"
Днеска съм обичан
в трептенето, с различни
честоти, на Паркинсонови милувки.
Устните назъбени
се сключват в правоъгълни
целувки със метални слюнко-стружки.
Днеска съм усмихнат.
Прокарана в лицето ми
гримаса на гротескно грозна статуя.
Неведнъж съм искал
да изрежа онзи пиксел,
който слага на очите постна блясъчност.
Днеска любовта ти е
парцалено проклятие -
палячото захвърлен още в детството.
Изкуствено нахилен
и молецово изгризан,
с изтръпнали от дъвченето челюсти.
Гледам във очакване
на зрителското ахване,
докато любовта се храносмила.
Продрана струна в охкане
застива в тиха нотка на
тъга, в тела, обичащи насила.
Днеска се обичаме
в прегръдката на пилещи се
валове, характери свободни.
Есенно изливане
в живачно сълзестичане...
Врата и град на рóботоподобни.
