Приоритети да нямаш приятели...
Откога си така устремен
Да храниш мъртвите,
Когато толкова живот пред тебе е разстлан?
Ровиш сред боклуците в търсене,
А намираш само кръстове,
Късове от проповедници забравени...
Антикварно неизгодни,
Толкова безбройно изнамирани,
А впоследствие повторно пак заравяни.
Твой фетиш е да си осветиш
Иконата със собствения лик!
