Този град
ме убива.
С частиците.
Малко по малко.
И открадва
Цвета от очите ми
Ден подир ден.
Този ад
Е на живо.
Във
жиците,
времето кално,
хората,
в мъртвото,
сивото,
в пагубен ген.
Този град
ме изстисква.
От жизненост.
Все по-гръклянно.
Със бетони.
Коли.
Телефони.
Реклами.
И ти.
Този град
е убийствен
подгизнал
от сива баналност,
във която
от млади
отлагаме
всички мечти.
23.05.2009
--
