Изтупах се.
Сложих риза.
Специално.
И се проснах.
Просто.
Като изтривалка.
А дори не чаках гости.
Само тебе.
По капризи.
Специално.
Да забършеш
в мен онез подметки.
Токчетата.
За да има смисъл.
В мен.
Специално.
Така и не дойде.
Това е да си в плен.
На втълпена функционалност.
И излишество.
С листовка.
Със инструкции.
(Някога ги пишех)
Преди да проумея
че няма, обич...
няма как
да преодолея
своите страхове.
Че ако някога
те пусна да си ходиш,
ще чуеш, че в съня ми
някой те зове.
Да се завърнеш.
Толкова наивно.
По токчета.
Които да избършеш.
И после да се извиниш.
Учтиво.
Колко много бързаш.
--
08.08.2008
