Изплаках си думите.
Останах по сол.
Разкрачена,
съблечена...
и болна.
Провлачих
петолиния.
Пречупих ключа "Сол".
Безумни ноти
пискаха
безволно.
Изплаках си очите
и останах по глас.
Със струните,
разкъсани от
молене.
Изтръгнах си клавишите
в безпомощен фалш...
Сподавена
в агония
симфония...
