Рецитал с часовников механизъм
Събуждам се,
възбуден от ненужности,
търкулвам се
в къделята на
фактите.
Принудено
безумен и охлузен,
с илюзия,
че неделята е практика.
Събуждам се
ненужен – по съпружески.
Вербуван
да поддържам сдържан
огъня
на нашата любов…
Бездушно
тупкащи,
сърцата кършат
сухи трупи клонести.
Оглеждам се
в безпепелно
изгаряне -
безтлеещо невкусено
изпушване.
Разделям се
с нощта без съжаляване
в безтленно
нецелуване,
без гушкане.
Събуждам се,
сърцето ми е цялото!
Тиктакащо във такт
със глад във есен
Развеждам се -
душата ми
без тялото
е славей обезчовчен
в кръвопесен.
Поглеждам
безпристрастно
огледалото,
приканващо нещастие
седемлетно…
Уреждам го!
И пращам се на дявола
с тиктакащ
механизъм
във колета…
