Владеем изкуство - мамиме себе си,
вярваме в низ от случайности.
Пилеем се пусто в рекламни потребности.
Продаваме страсти без трайност.
Преплетените пътища не водят,
табелите изкусно те придърпват.
Обречени обуща гонят, бродят...
Съблечените чувства спят и хъркат.
Отново сутрин – пясъчно изнизана,
стрелките, вечно точни, безпорядъчно.
Отново недостатъчно прегризани,
гръкляните припяват предразпятъчност.
И всеки миг е толкоз изпреварван.
Пререждан, непланувано, сакато.
И всеки вик е грозен грач на гарван,
отглеждан да робува... безкрилато.
