Намразих се, любов, сега разбра ли?
Не можеш да ме имаш като взимане.
Мечтите са раздиплени парцали,
разкъсани от бърсане на гримове.
Прокъсани от търкане на маските.
Просъхнали от не-задоволяване.
И мръсни от наслагване, гримасите
се бръчкат в уродливо напластяване.
Фалшивите усмивки на престореност,
пресилени от клоунска суета,
безспирно агитират за покорност
към предопределената съдба.
Прогниващият, коренът на ценности
излива във душите залп омраза.
А ти, любов, забравена от бедност,
се изроди. Във квази-хомеостаза.
Остави ни да влачиме вериги.
И току да се кръстиме пред църкви.
Удави ни във лачени религии
и ни заряза. С култове към мъртви.
Намразих те, любов, сега разбра ли?
Не можеш да ме искаш като стискане.
Прокъсаха се всичките парцали,
а имаш още толкова за чистене…
--
07.07.2008
