Изтърка се.
До лъскави провали.
В които суетата взема връх.
Обичаш мене. Никой друг.
Така ли?
Че тази мисъл кара да настръхвам.
Че тази мисъл кара да крещя.
Отчаяно, но няма кой да чуе.
Оковите ти почват да тежат.
И мразът метастазно в мене хлуе.
Любовната стихия…
Изваля ли?
Или отече,
в гърлено пресъхване?
Болезненото.
Като при раздяли.
Онези,
без последното прегръщане.
--
06.02.2009
непопаднали в творбата куплети:
И мразът
възпитателно ме млати
В суратя.
И се каня всеки път.
Последен да е.
Не е –
препарати -
и краткотрайно бягане в „отвъд”.
Но вече се изтърка.
И провали.
Въвлякоха ни в битка стръвна.
Обичаме се. Някак си. Така ли?
Или, като ме губиш, вече клъвна?
