Aз съм малка загинала тъкан
и попътно наужким живея.
Нося в мене частица от пъкъл.
Търся с ангелска кръв да се слея.
За да може в момента, когато
живинката от нея попия,
да пулсирам във бясно стакато
и матрицата в миг да пробия.
Да застана, да почна да казвам…
„…”
Приглушена, във шепот едва,
в аритмично заглъхваща пазва,
малка тъкан за тебе живя.
--
07.05.2010
