Той винаги се качваше отзад.
На задната мотриса на трамвая.
Не беше стар. Но гниеше от глад.
в борбата си да свързва двата края.
Той винаги миришеше на пот.
И вкиснало от евтина ракия.
В очите на тълпата беше скот.
Говедото със грозна орисия.
Той никога не дупчеше билет.
Не трепваше от страхопочитание.
Пред пошло контролирания ред
стоеше в свойто каменно мълчание.
Той никога не вярваше в мечти.
Отдавна бе затънал във лишения.
Клошарят със изстинали очи.
И без инстинкт за самосъхранение.
Той винаги седеше грозно свит.
В прегръдките на свойта крива сянка.
Понякога личеше, че е бит.
И току изридаваше във дрямка.
Той винаги се качваше отзад.
В последната мотриса на трамвая.
Поредният бездомник в този град.
За който всеки махва: „Все е тая!”
12.08.2008
